От древна Сердика до Централната минерална баня

Минералният извор в центъра на София е много по-стар от самия град. Историята на района около него ни отвежда хиляди години назад. Данни за обитаване на Софийското поле има още от неолита, а топлите минерални води се превръщат в един от природните фактори, които определят развитието на бъдещия град.

По-късно тук се установява тракийското племе серди. От неговото име идва и античното название на града – Сердика.

След включването на областта в Римската империя Сердика постепенно се превръща във важен античен град. Минералната вода заема особено място в неговия живот. Запазеният римски каптаж на извора е изграден през втората половина на II век и остава в употреба чак до 50-те години на XX век.

През 1944 година бомбардировките над София разрушават Малката баня и сериозно повреждат части от Голямата. След войната тя е възстановена и продължава да работи до 1986 година, когато е затворена поради амортизация.

В антична Сердика действат лечебни бани, а археологическите находки свидетелстват за почитането на Аполон и Асклепий – божества, свързани с лечението и здравето.

Минералната вода запазва значението си и през следващите столетия. През османския период София е известна със своите бани, а през XVII век османският пътешественик Евлия Челеби описва пет минерални бани в града.

След Освобождението София става столица през 1879 година и започва бързо да се модернизира. През 1889 година е проведен международен конкурс за нова минерална баня с хотел, спечелен от австрийския архитект Емил фон Фьорстер. Първоначалният замисъл обаче не е завършен.

През 1904 година архитектите Петко Момчилов и Фридрих Грюнангер разработват идейния проект за комплекса в познатия ни днес вид. Малката баня отваря през 1908 година, а Голямата минерална баня – на 13 май 1913 година. Година по-късно в северното ѝ крило е открит водолечебен институт.

От 2015 година в сградата се помещава Регионалният исторически музей – София.

Функцията на сградата се е променила. Градът около нея също.

Но минералният извор остава една от най-дългите нишки, които свързват различните епохи от историята на София.

Проект „Гласът на живата вода: Младежка медийна академия за иновативно социализиране на термалното наследство на София“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община – Програма „Европа“ 2026 г. от Фондация „Космополис“, в партньорство с общинско предприятие „Туризъм“.

Състав и балнеологични свойства

Водата, която достига до чешмите край Централната минерална баня, изминава дълъг естествен път под земята.

Находището „София–Център“ се подхранва от валежни води, които проникват в скалите в планинските масиви около Софийската котловина. В дълбочина водата циркулира през пукнатинна система, разположена на повече от 750 метра под земната повърхност.

При находището температурата на минералната вода достига 48 градуса по Целзий. Лабораторно изследваната проба е с обща минерализация 266 милиграма на литър и pH 9,5.

Водата е определена като хипертермална, нискоминерализирана, хидрокарбонатно-сулфатна, натриева и силициева и съдържа флуорид. Сред измерените компоненти са натрий, хидрокарбонати, сулфати и метасилициева киселина. При лабораторна проба температурата на водата  е измерена при 44,6°C. Но какво означава това за човека?

Официалната балнеологична оценка посочва възможности за използване на водата при питейно балнеолечение за определени стомашно-чревни, жлъчно-чернодробни, бъбречно-урологични и метаболитни заболявания.

Външното балнеолечение се прилага при определени заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, кожата и други състояния.

Това обаче не означава, че минералната вода е универсално лекарство.

При лечебен прием има конкретни показания и противопоказания. Министерството на здравеопазването изрично посочва, че питейното балнеолечение се извършва по лекарско назначение, като лекарят определя количеството, температурата, начина на приемане и продължителността.

Така зад обикновената на пръв поглед струя вода стои сложен природен процес – валежи, скали, голяма дълбочина, висока температура и специфичен минерален състав.

Проект „Гласът на живата вода: Младежка медийна академия за иновативно социализиране на термалното наследство на София“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община – Програма „Европа“ 2026 г. от Фондация „Космополис“, в партньорство с общинско предприятие „Туризъм“.

Между старите вярвания и историческите свидетелства

Минералната вода на София е използвана в продължение на векове. И съвсем естествено около нея възникват истории за необикновените ѝ свойства.

Днес химичният състав на водата може да бъде изследван в лаборатория. За хората преди стотици години обаче обясненията са били различни.

През XVI век книжовникът Матей Граматик описва София в „Житието на свети Николай Софийски“. Той споменава горещите води край града и свидетелства за тогавашната вяра, че хора, страдащи от различни заболявания, намират облекчение чрез потапяне в тях.

Това е ценно историческо свидетелство за начина, по който минералната вода е възприемана през XVI век – не доказателство за медицински ефект според съвременната наука.

Още по-колоритни са разказите на Евлия Челеби.

През XVII век известният османски пътешественик описва пет минерални бани в София. На различните води той приписва свойства, които днес звучат почти невероятно.

За една от баните например предава вярването, че тя действа различно върху мъжете и жените. На други води се приписва способността да помагат при различни заболявания.

Точно тук е границата между историята и науката.

Тези разкази не доказват, че водата е имала всички свойства, които хората са ѝ приписвали. Те доказват нещо друго – че още преди столетия софийските минерални извори са имали репутация, която привлича вниманието дори на чуждестранни пътешественици.

В античността връзката между водата и здравето също оставя следи. Археологически находки от Сердика показват особено значение на лечебните божества Аполон и Асклепий.

Така около извора постепенно се натрупват два различни вида история.

Едната може да бъде измерена – температура, минерализация, химичен състав.

Другата е запазена в текстове, вярвания и разкази.

И двете са част от културната история на софийската минерална вода.

Проект „Гласът на живата вода: Младежка медийна академия за иновативно социализиране на термалното наследство на София“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община – Програма „Европа“ 2026 г. от Фондация „Космополис“, в партньорство с общинско предприятие „Туризъм“.

Централната минерална баня

Погледнете сградата пред вас. Централната минерална баня е един от най-разпознаваемите архитектурни символи на стара София, но зад фасадата ѝ стои история, продължила повече от две десетилетия.

Началото е през 1889 година, когато е проведен международен архитектурен конкурс за минерална баня с хотел. Победител е австрийският архитект Емил фон Фьорстер. Строителството на хотела започва, но през 1893 година е прекратено поради недостиг на средства. През 1904 година архитектите Петко Момчилов и Фридрих Грюнангер разработват идейния проект за комплекса в днешния му вид. През 1906 година Момчилов получава задачата да изготви работния проект за голяма и малка баня.

Малката отваря през 1908 година. Голямата – на 13 май 1913 година.

Архитектурата на сградата е определяна от музея като един от добрите български образци на неовизантиката от началото на XX век. В декоративното оформление ясно присъства и модерният за времето сецесион.

Особено впечатляващи са цветните фасадни фризове с растителни и геометрични мотиви. Те са дело на художника Харалампи Тачев и са създадени през 1908 година. Около главния вход могат да бъдат видени образите на Аполон Медикус – Аполон Лечител – и Тюхе, покровителка на градовете. Каменните пластики са дело на Георги Киселинчев.

Така декоративната програма на сградата не е случайна. В нея се срещат градът, водата и идеята за здравето.

Когато отваря, Голямата баня разполага с два плувни басейна, семейни вани и римски бани. През 1914 година в северното крило е открит и водолечебен институт.

Затова Централната минерална баня си заслужава да бъде гледана не само като голяма сграда.

Приближете се.

Част от историята ѝ е скрита именно в детайлите.

Проект „Гласът на живата вода: Младежка медийна академия за иновативно социализиране на термалното наследство на София“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община – Програма „Европа“ 2026 г. от Фондация „Космополис“, в партньорство с общинско предприятие „Туризъм“.

Когато обществената баня е част от ежедневието

В началото на XX век ходенето на баня има съвсем различно значение от днес.

Топлата вода в дома все още не е нещо обичайно, а обществените бани изпълняват важна роля в ежедневието на града. Но те не са просто място, където човек отива да се изкъпе.

Те са и част от обществения живот на София.

Когато Централната минерална баня отваря врати през 1913 година, тя бързо се превръща в едно от най-оживените обществени места в столицата.

Сградата е на два етажа и разполага с около 5000 квадратни метра пространство. Цените са сравнително ниски, което прави банята достъпна за различни обществени слоеве.

През летните месеци тя работи от пет сутринта до единадесет вечерта.

А всеки ден през нея преминават между 800 и 1000 души.

Представете си какво означават до хиляда посетители дневно в София отпреди повече от век.

Тук се срещат хора от различни части на града и от различни обществени среди. Банята е място за хигиена и балнеолечение, но едновременно с това е част от социалния ритъм на столицата.

Именно тази култура около минералната вода днес се определя като част от термалното наследство на София.

Самата Централна баня предлага различни възможности. В нея има два плувни басейна, семейни вани и римски бани. А през 1914 година в северното крило отваря и водолечебен институт.

Значението на банята личи дори от архитектурата ѝ.

Вместо да бъде изградена като обикновена функционална постройка, тя получава монументална архитектура и богата художествена украса. Архитект Ивайло Захариев нарича подобни исторически минерални бани „дворци на водата“ – представителни сгради, предназначени да събират хората.

С течение на XX век обаче начинът на живот се променя.

Баните и топлата течаща вода постепенно навлизат в домовете и обществената баня започва да губи ежедневната функция, която някога е имала.

След Втората световна война Централната минерална баня продължава да работи още десетилетия, но през 1986 година е затворена поради амортизация.

Днес част от сградата е дом на Регионалния исторически музей – София.

Но когато погледнем назад към времето, в което през тези врати са преминавали до хиляда души дневно, става ясно, че Централната баня е била много повече от място за къпане.

Тя е била част от ежедневието, срещите и обществения живот на стара София.

И именно тази връзка между хората и минералната вода е част от термалната култура, която градът пази като наследство и днес.

Проект „Гласът на живата вода: Младежка медийна академия за иновативно социализиране на термалното наследство на София“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община – Програма „Европа“ 2026 г. от Фондация „Космополис“, в партньорство с общинско предприятие „Туризъм“.

Какво се намира под Столицата

Ако кажем „минерална вода в София“, вероятно първата асоциация ще бъде мястото, на което се намирате в момента – Централната минерална баня.

Но под София се крие много по-голямо богатство.

На територията на Столична община са обособени 31 находища с общо 75 водоизточника на минерална вода – каптирани естествени извори и сондажи.

И те не са концентрирани само в центъра.

Минералната вода е част от историята на места като Банкя, Горна баня, Княжево, Овча купел, Панчарево и Железница.

В някои случаи тя влияе не само върху здравните и банските традиции, но и върху развитието на самите квартали.

Един от най-интересните примери е Овча купел.

Старо предание, документирано от Регионалния исторически музей – София, свързва появата на минералния извор там със земетресението от 1858 година. Местните започват да го наричат „Жежката вода“ или „Гьоло“.

Важно е да уточним – това е историческо предание, а не доказан геоложки факт.

Популярността на минералната вода обаче е съвсем реална. Край извора започват да пристигат хора от Софийско и от други части на страната. Появяват се гостилници, места за пренощуване, а в началото на XX век изворът е каптиран.

Между 20-те и началото на 30-те години на XX век там е изграден внушителен бански комплекс по проект на архитект Георги Овчаров. През 1933 година в близост до минералния извор и банята вече функционира и комплекс за здравеопазване – профилакториум.

Така банята постепенно престава да бъде само място за хигиена и се превръща в част от специализиран лечебен комплекс.

А водата на това място получава още едно име – „жива вода“.

Минералните води влияят и върху разрастването на София.

През първата половина на XX век развитието на транспорта и стремежът природните ресурси около Витоша да бъдат използвани за отдих подпомагат разрастването на столицата към райони като Княжево, Горна баня и Овча купел.

А тук, в центъра на града, водата идва от съвсем различен подземен свят.

Находището „София–Център“ се подхранва от валежи, проникващи в скалите на планинските масиви около Софийската котловина. Минералната вода постъпва от пукнатинна водонапорна система на повече от 750 метра под земната повърхност, а температурата ѝ при находището достига около 48 градуса по Целзий.

И минералната вода присъства дори в един от най-важните символи на столицата.

В герба на София е изобразен Аполон Медикус – Аполон Лечител, който символизира минералните извори на града.

Така историята на минералната вода не принадлежи само на една чешма или на една сграда.

От Централната баня до Овча купел, от Горна баня до Банкя, минералните води са оставили следи в архитектурата, здравната култура и дори в развитието на цели части от столицата.

Затова, когато се разхождаме по улиците на София, рядко си даваме сметка какво се намира под тях.

Градът, който виждаме на повърхността, има и своя невидима карта.

Карта на минералната вода.

Проект „Гласът на живата вода: Младежка медийна академия за иновативно социализиране на термалното наследство на София“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община – Програма „Европа“ 2026 г. от Фондация „Космополис“, в партньорство с общинско предприятие „Туризъм“.

Един квартал, различни религии и векове история.

Ако застанете до минералния извор и тръгнете пеша изоколните улици, само за няколко минути можете да минете покрай храмове на четири различни религии.

Джамия.

Синагога.

Православна църква.

И католическа катедрала.

Това е едно от най-интересните пространства в историческия център на София – районът, познат днес като четириъгълника на религиозната толерантност.

Но ако се върнем няколко века назад, ще открием, че минералната вода също е част от историята на този квартал.

Най-видимата следа е точно срещу Централната минерална баня.

Джамията „Баня Баши“ е построена през XVI век и традиционно се свързва с големия османски архитект Мимар Синан. Самото ѝ име означава приблизително „при банята“ или „до банята“.

И това не е случайно.

Джамията е изградена в район, който още тогава е известен със своите топли минерални води и обществени бани.

През XVII век османският пътешественик Евлия Челеби посещава София и описва пет минерални бани в града.

Разказът му е особено интересен, защото показва колко разнообразен е бил животът около водата. В описанията му се срещат бани, свързвани с различни групи от населението – мюсюлмани, християни, евреи – както и отделна женска баня.

Тоест още преди столетия около минералните извори се движат хора с различна религия, произход и положение.

Но градът продължава да се променя.

Само на няколкостотин метра от „Баня Баши“ днес се издига Софийската синагога, открита през 1909 година. Тя е построена по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер.

И тук се появява любопитна връзка.

Същият Фридрих Грюнангер, който участва в проекта на Софийската синагога, работи заедно с Петко Момчилов и по проекта за Централната минерална баня.

Така само в рамките на няколко години един архитект оставя две от най-разпознаваемите сгради в този малък район на София – едната свързана с минералната вода, другата с еврейската общност на града.

На кратко пешеходно разстояние се намира и православният храм „Света Неделя“, а малко по-нататък – католическата катедрала „Свети Йосиф“.

Четири религиозни традиции се срещат в пространство, което може да бъде обходено пеша само за няколко минути.

Важно е обаче да не превръщаме красивата история в исторически мит.

Няма доказателство, че минералната вода е причината за религиозното многообразие или толерантността на София.

Връзката е друга.

В продължение на векове едно и също градско пространство събира минерални извори, обществени бани, пазари, религиозни храмове и хора от различни общности.

И следите от всички тези пластове могат да бъдат видени и днес.

Затова, след като напълните бутилката си с минерална вода, огледайте се.

Само на няколко минути от извора можете да преминете през векове от историята на София – и покрай четири различни религии.

Без дори да напускате центъра на града.

Проект „Гласът на живата вода: Младежка медийна академия за иновативно социализиране на термалното наследство на София“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община – Програма „Европа“ 2026 г. от Фондация „Космополис“, в партньорство с общинско предприятие „Туризъм“.

Природен ресурс на хиляди години

Минералната вода в центъра на София има една необичайна особеност – тя е природен ресурс, до който всеки може да достигне директно от обществена чешма.

Без билет. Без опаковка. Без да я купува.

Но фактът, че водата тече свободно, не означава, че ресурсът е безкраен.

Минералните води са част от естествения воден цикъл. При находище „София–Център“ подхранването започва с валежите, които проникват в земните пластове в планинските масиви около Софийската котловина.

След това водата преминава през скалите и достига до дълбока пукнатинна система – при централния извор на повече от 750 метра под земната повърхност.

Затова минералната вода е природен ресурс, който се управлява, наблюдава и изследва.

И тук се появява един интересен въпрос:

Какво правим с нея?

Исторически София използва минералната си вода основно за бани и балнеолечение. Днес възможностите са много повече – от балнеология и СПА до отопление и други форми на използване на топлинната енергия на водата.

Именно по-ефективното използване на минералните води е част от съвременния разговор за бъдещето на термалните ресурси на София.

Но отговорното използване започва и с нещо много по-просто.

С начина, по който всеки от нас използва обществените чешми.

Да вземем толкова вода, колкото действително ще използваме.

Да не оставяме пластмасови бутилки и отпадъци.

Да не замърсяваме чешмите и пространството около тях.

И да оставим мястото така, както бихме искали да го намерим.

Това изглеждат като малки действия.

Но когато през едно обществено пространство преминават хиляди хора, малките действия се натрупват.

Минералната вода е част от природното богатство на София.

Въпросът вече не е само как сме я използвали в миналото.

А как ще я използваме в бъдеще.

Проект „Гласът на живата вода: Младежка медийна академия за иновативно социализиране на термалното наследство на София“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община – Програма „Европа“ 2026 г. от Фондация „Космополис“, в партньорство с общинско предприятие „Туризъм“.

Какво да търсим по фасадата?

Преди да продължите – спрете за момент и погледнете нагоре.

Централната минерална баня е от онези сгради, които лесно разпознаваме отдалеч, но рядко разглеждаме отблизо.

А точно в детайлите архитектите и художниците са оставили част от историята ѝ.

Започнете от цветовете.

По фасадата ще забележите богата керамична украса с растителни и геометрични мотиви. Декоративните фризове са създадени през 1908 година от художника Харалампи Тачев – едно от важните имена в българското декоративно изкуство от началото на XX век.

Архитектурата на сградата съчетава влияния, характерни за времето, като особено силно се открояват неовизантийските форми и сецесионовата декоративност.

Но най-интересните детайли може би са около главния вход.

Там ще откриете две фигури от античната митология.

Едната е Аполон Медикус – Аполон Лечител.

Другата е Тюхе – покровителката на града и неговото благополучие.

Това не са случайно избрани образи.

Единият символизира здравето и лечението.

Другият – самия град.

А сградата, върху която са поставени, обединява точно тези две идеи чрез минералната вода.

Каменната пластична украса е дело на Георги Киселинчев, докато цветните керамични фризове са работата на Харалампи Тачев.

Но има и още един любопитен детайл, който ни връща много по-назад във времето.

Сред свидетелствата от антична Сердика има монета, върху която е изобразена обществена чешма. Водата излиза от чучури, оформени като лъвски глави.

Това показва, че обществените водоизточници са били достатъчно значими за древния град, за да бъдат изобразявани дори върху монети.

Но тук трябва да направим важно разграничение.

Нямаме достатъчно доказателства, за да твърдим, че всички лъвски чучури, които виждаме около минералните води на София днес, са директно продължение на античните или са дело на конкретен известен художник.

Историята е достатъчно интересна и без да добавяме нещо, което не можем да докажем.

Затова погледнете сградата още веднъж.

Куполите се забелязват първи.

Но следващия път, когато минете оттук, вероятно ще видите друго – цветовете, орнаментите, Аполон, Тюхе и малките детайли, които превръщат една обществена баня в произведение на изкуството.

Проект „Гласът на живата вода: Младежка медийна академия за иновативно социализиране на термалното наследство на София“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община – Програма „Европа“ 2026 г. от Фондация „Космополис“, в партньорство с общинско предприятие „Туризъм“.

Как е изглеждала София преди фотографиите, автомобилите и широките булеварди?

Преди векове отговорът идва от хората, които преминават през града и описват това, което виждат.

И техните разкази са особено интересни, защото не показват една и съща София.

Всеки вижда различен град.

През 1553 година през София преминава германският пътешественик Ханс Дерншвам.

Неговото първо впечатление далеч не е възторжено.

Той описва София като сравнително голям, но неукрепен град – без крепостни стени, с ниски едноетажни къщи от дърво, тесни улици и постройки, обърнати към вътрешни дворове.

Отбелязва, че дюкяните на занаятчиите се отварят към улиците, а в далечината се виждат планините около Софийското поле.

Дерншвам забелязва и множеството религиозни сгради – от разстояние преброява около петнадесет джамии или храмове.

Но сред нещата, които германският пътешественик не пропуска, е и градската баня.

Той влиза вътре, къпе се заедно със своите спътници и оставя едно от най-подробните ранни описания на обществена баня в османска София – от пространствата в сградата до начина, по който тя се отоплява и използва.

Около век по-късно София вече изглежда различно през очите на Евлия Челеби.

Османският пътешественик описва много по-оживен град – с джамии, обществени сгради, места за разходка и развита банска култура.

В разказа му София не е просто спирка по пътя.

Тя е важен градски център, а минералната вода е една от неговите разпознаваеми особености.

Челеби описва пет минерални бани и обръща внимание на различните вярвания за качествата на водата.

Няколко столетия по-късно, през 1841 година, в София пристига френският икономист и пътешественик Жером-Адолф Бланки.

Неговият поглед вече е много по-наблюдателен към всекидневния живот.

Той описва Софийското поле, нивите около града, населението, жилищата, улиците, пазарите, кафенетата и обществените чешми.

Среща се със софийския управител Осман бей и с местния владика Мелетий.

Тоест неговият разказ ни позволява да видим не само сградите, а и начина, по който функционира София през първата половина на XIX век.

И сред всички тези впечатления Бланки специално пожелава да посети известните софийски минерални бани.

Той описва големия басейн, малките помещения около него и светлината, която влиза през отвори в тавана.

Измерва температурата на водата на около 45 градуса по Целзий.

Последният ни пътешественик идва в съвсем различен момент от историята.

В края на XIX век Константин Иречек пристига в една София, която току-що е станала столица на възстановената българска държава.

Неговите първи впечатления са почти шокиращи за човек, който познава днешния град.

Той вижда криви улици, дървени къщи, отворени ориенталски дюкяни, неравни тротоари и много кал.

Но точно пред очите му започва голямата промяна.

През 1880 година Иречек пише и за плановете старият град да бъде преустроен с нови, по-прави улици – част от процеса, който постепенно ще превърне София от османски град в модерна европейска столица.

Иречек не пропуска и минералната баня.

В началото на 80-те години на XIX век той описва големия басейн с диаметър около осем метра и вода с температура не по-ниска от 40 градуса по Целзий.

Така само чрез четирима пътешественици можем да видим четири различни Софии.

Дерншвам вижда град с тесни улици, дървени къщи и силуети на религиозни сгради.

Евлия Челеби – оживен османски център с развита култура на баните.

Бланки – град на пазари, кафенета, чешми и всекидневен живот.

А Иречек – София точно в момента, когато старият град започва да се превръща в новата столица.

И във всички тези различни картини има една нишка, която остава.

Минералната вода.

А сега огледайте София около себе си.

Градът, който виждате, няма почти нищо общо с тесните улици и дървените къщи, описани преди векове.

Но вие стоите край същите минерални извори, които са карали пътешественици да спират, да наблюдават и да записват впечатленията си.

Днес вие сте следващият посетител в тази дълга история.

Може би ще напълните бутилка с минерална вода.

Може би ще снимате сградата пред вас.

А когато продължите разходката си из София, опитайте да погледнете града и като пътешественик от миналото.

Забележете старите фасади.

Храмовете.

Улиците.

Планината зад тях.

И водата, която продължава да извира в самия център на столицата.

Защото София не е само град, който се разглежда.

Тя е град, който се открива пласт по пласт.

А сега е ваш ред да откриете своята София.

Проект „Гласът на живата вода: Младежка медийна академия за иновативно социализиране на термалното наследство на София“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община – Програма „Европа“ 2026 г. от Фондация „Космополис“, в партньорство с общинско предприятие „Туризъм“.