Дигитален наръчник по медийна грамотност 60+

Издание на Медийна академия „Сребърен глас“, София, 2026 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение…………………………………………………………… стр. 3

Глава 1: Основи на дигиталното общуване
- Модул 1.1: Как да се ориентираме в интернет

средите – сигурни браузъри и търсачки…………………. стр. 5

Модул 1.2: Социалните мрежи (Facebook, Viber)

– как да общуваме безопасно с децата и внуците си…. стр. 8

Модул 1.3: Създаване и управление на

електронна поща (имейл)………………………………….. стр. 11

Глава 2: Медийна грамотност и разпознаване на

дезинформация

Модул 2.1: Що е то фалшива новина (Fake News)

и защо се създава…………………………………………… стр. 14

Модул 2.1а: Конкретен пример за фалшива новина

и нейното разобличаване стр. 17

Модул 2.2: Как да разпознаем манипулативното

заглавие – феноменът „кликбейт“ (Clickbait) стр. 18

Модул 2.2а: Конкретен пример за фалшива

медицинска реклама стр. 21

Модул 2.3: Златни правила за проверка на

информацията стр. 22

Модул 2.4: Как да не станем разпространители

на лъжи стр. 25

Глава 3: Дигитална сигурност и защита на личните данни
- Модул: 3.1: Изкуството да създадем „желязна“ парола стр. 27
- Модул 3.2: Защита на личните данни (ЕГН, лична

карта, банкови карти) стр. 30

Модул 3.3: Опасностите в социалните мрежи –

Как да разпознаем фалшив профил стр. 31

Глава 4: Правна защита срещу интернет и телефонни

измами

Модул 4.1: Дигитален „фишинг“ (Phishing) –

Фалшивите съобщения стр. 35

Модул 4.2: Превенция на класическите и новите

телефонни измами стр. 36

Модул 4.3: Правата ни като потребители в интернет –

онлайн пазаруване стр. 39

Заключение: Стъпвайте уверено в дигиталния свят! стр. 42

Кратък дигитален речник (20 най-използвани думи с

прости обяснения) стр. 43

Списък с полезни контакти при измама или проблем стр. 46

ВЪВЕДЕНИЕ: СВЕТЪТ НА ТЕХНОЛОГИИТЕ ВЪВ ВАШИТЕ РЪЦЕ

Скъпи читатели, добре дошли в страниците на този подробен дигитален наръчник! Светът, в който живеем днес, се променя с невероятна скорост, която често ни оставя без дъх. Само допреди няколко десетилетия ежедневието ни изглеждаше по съвсем различен начин. Писмата до близките се пишеха на ръка върху карирана хартия, поставяха се в хартиен плик, облизваше се марката и се чакаше седмици, докато пощальонът я занесе до получателя. Новините се научаваха единствено от сутрешния вестник, миришещ на прясно мастило, или от вечерната централна емисия „По света и у нас“ по единствената национална телевизия. Телефонните разговори с друг град се заявяваха предварително по централа, а за чужбина се чакаше с часове на опашка в пощенската палата.

Днес целият този свят е събран на едно място – в малкото правоъгълно устройство, което носите в джоба или чантата си – вашия мобилен телефон. Само с едно докосване на екрана можете да направите неща, които в миналото биха изглеждали като научна фантастика или истинско вълшебство. Можете да разговаряте и да виждате в реално време вашето внуче, което учи в Англия или работи в Германия. Можете да платите сметката си за ток, без да чакате два часа на опашка пред гишето в дъжд или пек. Можете да прочетете как се лекува определен симптом, да намерите разписанието на автобуса до селото или да гледате любимия си български филм от младостта.

Напълно естествено и човешко е тази бърза промяна да предизвиква у вас чувство на несигурност, притеснение, объркване или дори откровен страх. Човешката психика е устроена така, че изпитва дискомфорт пред непознатото. Може би често си казвате: „Това не е за моята възраст“, „Изпуснал съм влака за тези технологии“, „Прекалено сложно е за мен“ или „Страх ме е да не натисна нещо грешно и да разваля телефона или да изтрия нещо важно“. Истината обаче е съвсем друга – технологиите не са създадени, за да ви затрудняват или да ви карат да се чувствате неспособни. Те са създадени, за да ви служат, да улесняват ежедневието ви и да направят живота ви по-богат, по-интересен и най-вече – по-свързан с хората, които обичате и които в забързаното си ежедневие нямат възможност да ви посещават толкова често, колкото им се иска.

Този наръчник е изработен с много обич, търпение и уважение към

хората от третата възраст. Той е плод на проекта „Медийна академия „Сребърен глас“ на Фондация „КОСМОПОЛИС“, реализиран с финансовата подкрепа на Столична община по Столична програма „Социални иновации“. Нашата основна цел е да ви преведем по този нов, дигитален път бавно, стъпка по стъпка, без да бързаме и без да ви претоварваме. В тази книга няма да срещнете сложни английски термини, неразяснени съкращения или студен компютърен жаргон, който да ви обърква. Всичко е обяснено на достъпен, чист български език, с прости аналогии от реалния живот, които са ви познати от десетилетия.

Интернет не е просто мрежа от кабели, компютри и антени. Интернет е мост между поколенията. Той е начинът да излезете от самотата, да намерите съмишленици, да споделите вашите спомени и да научите нови неща. Но както във всеки голям град, така и в интернет има своите опасни улици, своите измамници и своите правила за безопасност. Точно затова този наръчник е разделен на четири големи глави. Те ще ви научат не само как да използвате приложенията, но и как да мислите критично, как да разпознавате кога една новина е истина и кога е измислица, как да пазите личните си данни и парите си от престъпници и какви са вашите законни права като дигитални потребители.

Считайте този наръчник за свой верен, безкрайно търпелив приятел, който е на разположение на нощното ви шкафче по всяко време на денонощието. Четете го бавно – страница по страница. Не се опитвайте да научите всичко наведнъж. Прочетете един модул, оставете книгата, вземете телефона си и изпробвайте веднага това, което е описано. Практиката е единственият начин да придобиете увереност. Ако сгрешите – няма нищо страшно. Модерните телефони не могат да се развалят от едно грешно натискане. Няма нищо срамно в това да учите нещо ново, независимо на колко години сте. Човек е млад толкова дълго, колкото дълго е любопитен към света. Нека заедно отворим вратата към дигиталната ера. Вашето пътешествие започва сега!

ГЛАВА 1: ОСНОВИ НА ДИГИТАЛНОТО ОБЩУВАНЕ

Модул 1.1: Как да се ориентираме в интернет средите – сигурни браузъри и търсачки

За да започнем нашето дигитално обучение, първо трябва да се научим как изобщо се прекрачва прагът на интернет пространството. Представете си, че вашият компютър, таблет или смартфон е вашата къща. Интернет, от своя страна, е целият огромен външен свят – със своите площади, библиотеки, магазини и кина. За да излезете от къщата си и да отидете на площада, ви е нужна врата. В компютърния свят тази „врата“ се нарича с техническия термин браузър.

Браузърът е обикновена програма, чиято картинка (икона) се намира на началния екран на вашия телефон или на работния плот на компютъра ви. Когато докоснете тази картинка с пръст или щракнете върху нея с мишката, на екрана се отваря голям прозорец. През този прозорец вие вече виждате външния дигитален свят. Тъй като сигурността е на първо място, вие трябва да използвате само утвърдени, официални и сигурни браузъри, които предпазват устройството ви от вируси. Нека ги разгледаме по външен вид, за да ги разпознавате веднага:

Google Chrome (Гугъл Хром): Това е най-популярният браузър в целия свят. Неговата икона прилича на кръгло цветно колело или топка, разделена на три основни сектора – червен, жълт и зелен цвят, а в самия център има перфектен син кръг. Този браузър се отличава с изключително висока скорост на работа и много добра защита.

Mozilla Firefox (Мозила Файърфокс): Този браузър се разпознава изключително лесно и веднага се помни от възрастните хора. Иконата му изобразява пухкава, оранжева „огнена“ лисица, която е прегърнала със силно синьо земно кълбо. Той е ценен с това, че много строго пази личната ви информация и спира досадните изскачащи реклами.

Microsoft Edge (Майкрософт Едж): Неговата картинка прилича на модерна морска вълна в преливащи сини и зелени цветове, която е извита под формата на латинската буква „е“. Този браузър идва фабрично зареден на всеки нов компютър с операционна система Windows. Той е много стабилен и лесен за ползване.

Apple Safari (Епъл Сафари): Тази икона изглежда точно като класически морски или военен компас – син кръг с бяла и червена стрелка, сочеща посоките. Този браузър няма да го намерите на компютри с Windows или обикновени телефони. Той присъства единствено и само на устройствата, произведени от американската компания Apple – телефоните iPhone и таблетите iPad.

Когато отворите своя браузър, пред вас се появява начална интернет страница. В 99% от случаите в самия център на тази страница се намира най-голямата и мощна търсачка на информация в историята – Google (Гугъл). Името на компанията е изписано с големи, цветни букви.

Представете си Google като една безкрайна, вълшебна библиотека, в която се съхраняват абсолютно всички книги, вестници, статии, закони и рецепти, създавани някога от хората. В тази библиотека няма рафтове и

прах. Има само един библиотекар, който знае всичко. Но за да ви донесе правилната информация, вие трябва да му кажете какво точно търсите.

На екрана под цветния надпис Google ще видите едно дълго, продълговато бяло поле, в което мига малка вертикална чертичка. Това се нарича „поле за търсене“. Когато докоснете това бяло поле с пръст, в долната част на екрана на вашия телефон автоматично ще се появи клавиатурата с букви. Сега е време да въведете вашето запитване. Думите, които изписвате там, се наричат „ключови думи“.

Ето една много важна тайна за работа с Google: търсачката не изисква от вас да пишете дълги, сложни и изключително любезни изречения. Тя не е човек и не разбира от учтивост, тя търси съвпадение на думи.

Как грешат много хора: Изписват в полето: „Добър ден, бихте ли били така добри да ми покажете какво е работното време на пощенския клон в град София в квартал Младост за събота, понеже трябва да си взема пенсията?“. Това е прекалено дълго и обърква компютъра.
Как е правилно да се направи: Напишете просто две или три най-важни думи: „работно време поща Младост събота“.

След като изпишете думите, погледнете клавиатурата на телефона си. В долния десен ъгъл ще видите бутон, на който има картинка на малка лупа или пише думата „Търсене“ (Search / Go). Натиснете го. Това е сигналът за библиотекаря Google да започне да търси.

За по-малко от половин секунда Google ще прелисти милиарди страници и пред вас ще се появи дълъг списък с резултати, подредени един под друг. Всеки резултат е оформен като заглавие, оцветено в ярко син цвят, а под него има кратък обяснителен текст от един или два реда в черен цвят. Този син текст се нарича линк или дигитална връзка. Той работи като вълшебен бутон. Когато го докоснете веднъж с пръст, вашият браузър моментално ви прехвърля вътре в съответния интернет сайт, където се намира пълната информация.

ПРАКТИЧЕН СЪВЕТ: БУТОНЪТ ЗА ВРЪЩАНЕ НАЗАД
Много често се случва човек да кликне на някой син линк, да влезе в сайта и да установи, че това не е нещото, което търси, или че вътре има

прекалено много досадни реклами, които му пречат да чете. Не изпадайте в паника! Няма нужда да затваряте всичко и да започвате отначало.
Погледнете екрана на телефона си. Най-отдолу или най-отгоре винаги има една системна малка стрелка, която сочи наляво <-. Това е универсалният бутон „Назад“. Когато го натиснете веднъж, телефонът ви веднага се връща на предната страница – тоест в списъка с резултати на Google. Така можете спокойно да си изберете друг син линк от списъка и да прочетете него.

Модул 1.2: Социалните мрежи (Facebook, Viber) – как да общуваме безопасно с децата и внуците си

След като вече разбрахме как да намираме информация за времето, рецептите и институциите, е време да преминем към най-вълнуващата и красива страна на интернет пространството – възможността за живо общуване с хората, които обичаме. Голяма част от съвременните български семейства са разделени по силата на обстоятелствата. Децата ни заминават да учат в големите градове, внуците ни израстват в държави на хиляди километри разстояние – в Германия, Испания, Англия или зад океана в Америка.

В миналото връзката с тях беше истинско предизвикателство. Международните разговори по домашния телефон струваха огромни суми пари, а писмата в хартиени пликове пътуваха с седмици и често се губеха. Днес, благодарение на модерните технологии, вие можете да присъствате в живота на вашите деца и внуци всеки един ден, напълно безплатно. За целта се използват т.нар. социални мрежи и приложения за чат. Двете най-важни програми, които задължително трябва да имате на телефона си, са Viber и Facebook. Нека ги разучим подробно, стъпка по стъпка.

Viber (Лилавият телефон в балонче за съобщения)

Представете си Viber не като сложна компютърна програма, а като вашия нов, модерен домашен телефон, който обаче е безплатен и няма кабели, защото използва интернет. Когато докоснете лилавата икона на Viber на екрана си, пред вас се отваря списък с имена. Това са вашите контакти – хората, чиито телефонни номера имате записани в указателя на апарата си. Viber автоматично разпознава кои от вашите приятели също имат това приложение.

Когато кликнете върху името на някой ваш близък (например вашата дъщеря), пред вас се отваря екран, на който можете да извършите три основни, прекрасни неща:

Изпращане на писмени съобщения (Чат): Най-отдолу на екрана има бяло поле. Когато го натиснете, се появява клавиатурата. Можете да напишете кратко текстово съобщение – например: „Здравей, мило момиче! Как си? Изпекох от твоя любим кекс днес и си мисля за теб. Целувки!“. Натискате малкото хартиено самолетче (бутона за изпращане) вдясно и съобщението заминава. Дъщеря ви ще го получи след секунда и ще ви отговори, когато приключи работа. Към текста можете да добавяте малки цветни картинки – усмихнати човечета, цветя, животни, които се наричат емоджита или стикери. Те помагат да предадете топлината на гласа си чрез буквите.
Безплатни гласови разговори: В горния десен ъгъл на екрана, до името на човека, ще видите две малки икони. Едната прилича на класическа телефонна слушалка. Ако я докоснете с пръст, телефонът започва да звъни. Това е обикновен разговор, точно както по стационарния телефон. Можете да си говорите два часа, да обсъждате рецепти, градината или политиката, и това няма да ви струва нито една стотинка, защото разговорът тече изцяло през интернет мрежата.
Видеоразговори (Най-ценната функция за баби и дядовци): Точно до иконата на слушалката има друга малка икона, която прилича на правоъгълна видеокамера. Когато натиснете нея, се случва истинското дигитално вълшебство. Вие не просто чувате гласа на вашия близък, но неговото лице се появява на целия екран на телефона ви в реално време. Той също вижда вашето лице през своята камера. Така можете да видите как вашето внуче е облечено за училище, да ви покаже новата си рисунка, да ви изпее песен или просто да се погледнете в очите и да си кажете „Обичам те“. Това е най-мощното оръжие срещу самотата.

Facebook (Бялата латинска буква „f“ на ярко син фон)

Ако Viber е като личен, уединен разговор в хола на къщата ви, то Facebook е нещо съвсем различно. Представете си Facebook като едно огромно, оживено, безкрайно градско кафене или селски площад, където на едно място са се събрали стотици ваши познати – приятели от детството, колеги от бившата работа, съседи от блока, роднини и съмишленици.

Когато отворите Facebook, пред вас се появява т.нар. „Новинарски поток“ (или Стена). Това е дигитална лента, която прелиствате с пръст, плъзгайки я нагоре по екрана. Там виждате какво са публикували хората, с които сте се свързали: снимки от техните семейни празници, красиви кадри от екскурзии, интересни статии от вестниците, поздравления за имени дни или просто техни мисли.

Във Facebook вие имате свой собствен профил – това е вашето лично местенце в дигиталното пространство. Вие можете да общувате с публикациите на вашите близки по три начина:

Харесване (Like): Под всяка снимка или текст има бутон „Харесва ми“, изобразен като вдигнат нагоре палец. Ако го натиснете, вие казвате на човека: „Видях твоята снимка, радвам ти се!“. Ако задържите пръста си по-дълго върху този палец, ще се появят и други картинки – червено сърчице (Любов), прегръщащо човече, смеещо се човече или учудено лице.
Коментиране: До палеца има бутон „Коментирай“. Ако го натиснете, можете да напишете текст под снимката, който ще бъде прочетен от всички. Например: „Честит рожден ден на милото внуче! Да ви е живо и здраво, много да ви радва и да учи усърдно!“.
Споделяне (Share): Това е малка извита стрелка. Ако я натиснете, вие вземате тази публикация и я поставяте на вашата собствена стена, за да я видят и вашите приятели.

ВНИМАНИЕ! КРИТИЧНО ПРАВИЛО ЗА БЕЗОПАСНОСТ ВЪВ FACEBOOK:

Тъй като Facebook е публично място (като истински градски площад), вие трябва да бъдете изключително внимателни какво пишете в коментарите. Всичко, което напишете там, може да бъде прочетено не само от вашите близки, но и от напълно непознати хора със лоши намерения (например крадци).

Какво НИКОГА не трябва да пишете: „Честит празник, скъпа дъще! Много хубава снимка. Добре че ми напомни, че от утре заминавам за две седмици на кални бани в Павел баня, та къщата ни в София ще остане напълно празна, та поне малко да си почина от чистене.“ Това изречение е директна покана за обирджии, които разбират, че домът ви е беззащитен.
Как е правилно да постъпите: Ако искате да споделите нещо лично, лично време или тайна, никога не го пишете в коментарите под снимката. Използвайте програмата Messenger (Месинджър). Това е безплатното писмовно приложение, свързано с Facebook, което работи като тайни писма – съобщенията вътре се виждат единствено и само от вас и от човека, на когото ги изпращате.

Модул 1.3: Създаване и управление на електронна поща (Имейл)

Преди навлизането на компютрите и интернет, всяка българска къща или вход на блок имаше редица от метални или дървени пощенски кутии. На тях беше изписано фамилното име на семейството. Всеки ден или през ден, хората слизаха с малко ключе, отваряха кутията и проверяваха дали вътре пощальонът не е оставил хартиено писмо с марка от роднини, честитка за Нова година, хартиена сметка за плащане на телефона или официално съобщение от общината.

В съвременния дигитален свят тази ламаринена кутия има своя пълен еквивалент, който се нарича електронна поща или на английски език – имейл (e-mail). Вместо на вратата ви, тази кутия се намира в интернет пространството, а пощальонът е дигитален робот, който пренася писмата за част от секундата.

За да могат хората да ви изпращат дигитални писма, вие трябва да имате свой личен имейл адрес. В България най-използваните и сигурни сайтове, които предлагат създаване на напълно безплатна поща, са българският сайт Abv.bg (АБВ) и световната поща Gmail (Джимейл), която се управлява от компанията Google.

Всеки имейл адрес в света, без изключение, е съставен по един и същи строго определен начин и изглежда така:
petrov.ivan1956@abv.bg или maria.georgieva@gmail.com

Нека разглобим този адрес на съставните му части, за да разберете логиката му и никога да не грешите, когато го диктувате или изписвате:

Потребителско име (petrov.ivan1956): Това е първата част на адреса. Вие си я измисляте сами в момента, в който си създавате пощата. Тя служи, за да ви разпознава системата. Тъй като интернет е международен, това име задължително се изписва само с латински букви и цифри, без интервали. Може да съдържа точки или долни черти. Добре е да включва името ви и някое лесно число (например годината ви на раждане), за да се помни лесно.
Символът „Маймунско а“ (@): Това е най-важният символ в интернет общуването. На латиница се произнася като думата „ет“ (което означава „на“ или „при“). Този символ работи като разделителна табела. Той казва на компютъра следното: „Потребителят с име петров.иван се намира СЪС СЪДЪРЖАНИЕ ПРИ пощенската служба…“. Ако забравите да напишете този символ, писмото никога няма да тръгне, защото компютърът няма да разбере къде да го изпрати.
Името на пощенската служба (abv.bg или gmail.com): Това е компанията, която е изградила дигиталната сграда на вашата поща и поддържа сървърите, в които се пазят вашите писма.

За да влезете в своята електронна кутия и да прочетете какво са ви изпратили, ви е необходим личен таен ключ. Този ключ се нарича парола. Паролата е тайна комбинация от букви и цифри, която знаете само вие. Всеки път, когато отворите сайта на пощата, системата ще ви попита: „ Кой си ти?“ (въвеждате имейл адреса си) и „Къде ти е ключът?“ (въвеждате паролата си). Ако всичко е точно, кутията се отваря.

Когато влезете в пощата си, пред вас се отваря списък с пристигнали писма, подредени по дата и час. Те са организирани в папки в лявата част на екрана. Нека се запознаем с трите най-важни папки, за да се ориентирате без затруднение:

Папка „Входящи“ (Inbox): Това е основното дъно на вашата кутия. Вътре пристигат всички реални и важни писма, изпратени лично до вас. Това могат да бъдат писма от децата ви със снимки, електронни съобщения с фактури за тока, водата или парното (които ви казват колко дължите този месец), съобщения от личния лекар или официални писма от пенсионното или общината.
Папка „Изпратени“ (Sent): Тук системата автоматично пази копия на всички писма, които вие лично сте написали и изпратили на някого. Така, ако забравите какво точно сте написали на сина си миналия месец, можете да отворите тази папка и да си го прочетете отново.
Папка „Спам“ (Spam) или Нежелана поща: Тъй като изпращането на електронни писма е напълно безплатно, много търговски фирми изпращат милиони рекламни писма на случайни адреси. Тези писма се наричат „Спам“. Модерните пощенски системи (като АБВ и Джимейл) имат автоматични роботи-пазачи. Те улавят тези досадни реклами и вместо във „Входящи“, ги затварят директно в папка „Спам“, за да не ви пречат.

ВНИМАНИЕ! НАЙ-ВАЖНОТО ПРАВИЛО ЗА ДИГИТАЛНА ХИГИЕНА:

Понякога роботите-пазачи могат да пропуснат някое лошо писмо и то да попадне във вашата папка „Входящи“. Запомнете това правило и го спазвайте много строго: Ако получите писмо от напълно непознат подател (човек или фирма, чието име никога не сте чували), в което има прикачен файл (картинка, документ с кламер) или вътре свети син линк, който ви казва „Кликни тук“ – никога не го отваряйте!
Измамниците използват тези писма като маскирани капани. Ако отворите файла или кликнете на линка, във вашия телефон или компютър ще се настани зловредна програма (вирус). Тя може напълно да блокира екрана ви, да изтрие снимките ви или тайно да открадне паролите ви за онлайн банкиране. Ако видите такова странно писмо от непознат, просто натиснете бутона с икона на малко кошче за боклук („Изтрий“) и го забравете. Пазете дигиталния си дом чист!

ГЛАВА 2: МЕДИЙНА ГРАМОТНОСТ И

РАЗПОЗНАВАНЕ НА ДЕЗИНФОРМАЦИЯ

Модул 2.1: Що е то фалшива новина (Fake News) и защо се създава

Във времената на вашата младост, за да може една новина да достигне до хората, тя трябваше да извърви много дълъг, сложен и строго контролиран път. Журналистите събираха факти, проверяваха ги при няколко независими свидетели, след което редакторите преглеждаха всяка дума, проверяваха грамотността и истинността на текста, и едва тогава печатниците завъртаха големите валове, за да отпечатат вестника. Имаше лична и законова отговорност за всяка написана дума. Ако някой вестник излъжеше публично, той биваше съден, затварян, а журналистите губеха репутацията си завинаги.

В съвременния интернет свят правилата са коренно различни – или по-точно казано, правила почти липсват. Днес всеки един човек на планетата, който разполага с обикновен мобилен телефон и интернет връзка, може да седне на дивана си, да си измисли абсолютно всякаква история (пълна лъжа), да я напише в някой безплатен блог или във Facebook и само след пет минути тази история може да бъде прочетена от стотици хиляди хора в цяла България. Няма редактори, няма цензура, няма проверка на фактите.

Това пълно безвластие роди едно от най-грозните и опасни явления в дигиталната ера, което се нарича с техническия термин дезинформация, или по-популярно сред хората – фалшиви новини (на английски език: Fake News). Фалшивата новина е изцяло измислена, скалъпена история или брутално преиначена истина, която е умишлено маскирана, оформена и написана така, че да изглежда като сериозна, официална новина от известна телевизия или голям национален вестник. Тя използва лога, сходни шрифтове и псевдо-журналистически стил, за да излъже вашия разум и да ви накара да повярвате в нея.

Много хора от третата възраст се подвеждат по тези новини, и в това няма нищо срамно. Вие сте израснали във време, когато написаното слово имаше тежест на закон, и сте научени да вярвате на медиите. Измамниците в интернет знаят това и безскрупулно злоупотребяват с вашето вродено доверие.

За да се защитим обаче, първо трябва да разберем мотивите на престъпниците. Защо някой би си губил времето да измисля тези лъжи и да ги пуска в интернет? Мотивите са два и са изключително прагматични:

1. Финансови мотиви (Бизнесът с човешкото любопитство)

Когато се разхождате из интернет страниците, сигурно забелязвате, че навсякъде около текстовете изскачат малки цветни картинки и банери – реклами на коли, дрехи, прахове за пране, матраци или климатици. Собствениците на тези сайтове не пишат новини от алтруизъм. Те са сключили договори с рекламни агенции (като Google Ads). Правилото на този бизнес е следното: за всеки един отделен човек, който кликне на даден линк и влезе в сайта, собственикът на сайта получава малка сума пари (няколко стотинки) от рекламодателите.

Как мисли интернет измамникът: Ако напиша истинска, но обикновена и спокойна новина от деня, като например: „Столична община започва ремонт на тротоарите в квартал Люлин, който ще продължи три седмици“, в сайта ми ще влязат само няколкостотин души от този квартал. Аз ще спечеля само 2 евро от реклами. Това не ми върши работа.
Какво прави той: Той сяда и измисля чудовищна лъжа, която засяга емоциите на абсолютно всеки пенсионер в страната: „УЖАСЯВАЩО СЪОБЩЕНИЕ: От утре правителството спира пенсиите на всички хора, за да даде парите за купуване на оръжия! Всички възрастни хора остават без хляб!“.

Когато прочетете това заглавие, във вас се събужда силен, напълно естествен гняв и уплаха. Сърцето ви се свива. Вие веднага кликвате на линка, за да разберете какво се случва. Заедно с вас кликват още 200 000 пенсионери в цяла България. Всички вие влизате в сайта, екраните ви се напълват с реклами на матраци и кремове, и в същия този момент собственикът на сайта – някой 20-годишен младеж, седящ пред компютъра си – печели 2500 евро от вашите емоции и вашия уплах. На него не му пука за истината, на него му пукат кликванията.

2. Политически мотиви и манипулация на общественото мнение

Понякога целта на фалшивите новини не са парите, а контролът над човешкото съзнание. В съвременния свят това се нарича „информационна война“. Чрез измислени истории определени хора, организации или дори чужди държави се опитват умишлено да настроят хората едни срещу други, да събудят масова омраза към дадена група, да предизвикат хаос в страната или да накарат гражданите да загубят пълно доверие в лекарите, в полицията, в съдебната система или в правителството.

Ако ви накарат да вярвате, че всичко около вас е корумпирано, че лекарите ви тровят с лекарства, а полицията ви лъже, вие ставате слаби, уплашени и лесни за управление. Хората от третата възраст са основна мишена за тези политически лъжи, защото вие сте най-дисциплинираните избиратели, които редовно гласуват на избори, и промяната на вашето мнение може да промени съдбата на цялата държава.

Модул 2.1а: Конкретен пример за фалшива новина и нейното разобличаване

За да разберете как точно работи този механизъм, нека разгледаме един класически пример за фалшива новина, оформена по всички правила на измамата, и да я анализираме като истински детективи.

ТЕКСТ НА ЛЪЖЛИВАТА СТАТИЯ (ПРИМЕР 1):

Заглавие: „ШОК И УЖАС В СОФИЯ! От първо число спират изплащането на всички пенсии по пощата! Въвеждат задължителни дигитални паспорти на телефоните, който няма – губи парите си! Лекарите предупреждават за масови инфаркти сред старите хора!“

Текст под заглавието: „Извънредно съобщение от последните минути! Днес от секретен източник в министерството изтече зловещ документ. Според новия таен закон, гласуван през нощта, Български пощи прекратяват раздаването на пенсии в брой. Всеки пенсионер е длъжен в срок от три дни да си купи смартфон за минимум 250 евро и да инсталира специално натовско приложение за проследяване, за да докаже, че е жив и да си получи парите. Който не успее или откаже, губи

правото си на пенсия завинаги, а парите му отиват в държавния бюджет! Властите умишлено крият това от вас, за да няма бунтове! Споделете тази статия веднага във Facebook, за да научат всички ваши приятели и съседи, преди правителството да е наредило на хакерите да я изтрият от интернета!“

ДЕТЕКТИВСКИ АНАЛИЗ: Защо това съобщение е 100% лъжа?

Нека разгледаме този текст на съставните му части и да видим кои са „червените лампички“, които трябва веднага да светнат в съзнанието ви:

Емоционален шантаж в заглавието: Заглавието започва с викове с главни букви: „ШОК И УЖАС!“. Сериозната и истинска журналистика никога не използва такива думи в заглавията си. Ако има промяна в законите, заглавието ще бъде спокойно и информативно, например: „Парламентът прие промени в Кодекса за социално осигуряване“. Изрази като „шок“, „ужас“ и „скандал“ се използват само от измамници, за да изключат логическото ви мислене и да събудят чист страх.
Анонимни източници и тайни закони: В текста се казва „секретен източник“, „зловещ документ“, „таен закон, гласуван през нощта“. Запомнете едно много важно правило от Конституцията на Република България: в нашата държава няма такова нещо като „таен закон“. За да влезе един закон в сила, той трябва да бъде обсъден публично в Народното събрание, да бъде гласуван пред камерите на телевизиите и задължително да бъде отпечатан в официалния държавен вестник – „Държавен вестник“. Ако законът е таен – той не съществува, това е измислица.
Изкуствен натиск с времето: Текстът ви казва, че имате срок от „три дни“ да си купите скъп телефон, иначе губите всичко. Това е класически психологически трик. Когато човек вярва, че има много малко време за действие, той се паникьосва, спира да разсъждава трезво, не се консултира с никого и прави грешки. Държавните институции винаги дават срокове от по няколко месеца или година при всякакви реформи, за да имат хората време да се подготвят.
Умолително настояване за споделяне: Изразът „Споделете

веднага, преди да са го изтрили“ е сърцето на финансовата измама. Тъй като правителството няма как да изтрие статия от частен сайт, измамникът пише това, за да ви накара бързо да натиснете бутона „Сподели“. Той иска вие безплатно да му направите реклама сред вашите приятели, за да влязат още хиляди хора в сайта му и той да спечели повече пари от рекламите на матраци, например.

Модул 2.2: Как да разпознаем манипулативното заглавие – феноменът „кликбейт“ (Clickbait)

Както научихме в предния модул, първото и най-силно оръжие на измамниците в интернет е заглавието на статията. В съвременната дигитална култура това явление има свое официално наименование – кликбейт (на английски: Clickbait). Тази дума е съставена от две части: „клик“ (натискане с пръст върху екрана) и „бейт“ (стръв за риба). В буквален превод това означава „стръв за кликвания“.

Когато рибарят отиде на язовира, той не хвърля гола кукичка във водата. Той знае, че рибата няма да я захапе. Затова той поставя на кукичката дебел, сочен червей или миризливо тесто. Рибата вижда стръвта, огладнява, губи предпазливост, захапва я и бива уловена.

В интернет пространството вие сте рибата, а вашите пари, време и внимание са целта на рибаря-измамник. Стръвта, която той поставя на екрана ви, е гръмкото, плашещо или прекалено любопитно заглавие. Измамникът знае кои са трите най-силни човешки емоции, които ни карат да действаме импулсивно: страхът за живота и здравето, любопитството към чуждия живот и желанието за лесни пари. Около тези три теми се изгражда целият кликбейт.

Нека разгледаме трите основни вида кликбейт заглавия, за да ги разпознавате моментално на вашите екрани:

1. Кликбейт, засягащ здравето и медицината (Най-опасният вид)

Този вид заглавия са насочени директно към възрастните хора, тъй като с напредването на годините здравето става основна грижа за всеки от

нас. Измамниците знаят, че пенсиите са малки, а лекарствата в аптеките – скъпи. Затова те измислят заглавия, които обещават вълшебни и евтини решения, като същевременно нападат официалната медицина.

Пример за заглавие-стръв: „СКАНДАЛ В МЕДИЦИНАТА: Лекарите крият това евтино билково хапче от 2 стотинки, което чисти ставите и премахва високото кръвно за 2 дни! Вижте истината, преди мафията да я е покрила!“

Когато прочетете това, във вас се ражда надежда: „Ето, имало евтин лек, пък аз давам по 50 евро всеки месец в аптеката!“. Вие кликвате на заглавието. Вътре в статията няма никакво медицинско откритие. Има дълъг, измислен текст с фалшиви коментари от уж излекувани хора, а най-отдолу има поле: „Поръчайте този вълшебен прах сега само за 29 евро“.

Това е чиста търговска измама – ще ви изпратят по куриер пакетче с обикновена сода или нишесте, което не лекува нищо, но вие вече сте дали парите си.

2. Кликбейт, засягащ личния живот на известни личности (Клюкарски кликбейт)

Човешкото любопитство е безкрайно. Ние обичаме да знаем какво се случва с хората, които виждаме всеки ден на екрана на телевизора – известни български актьори, певци, телевизионни водещи или политици. Измамниците използват техните лица незаконно, за да ви привлекат в сайтовете си.

Пример за заглавие-стръв: „ТРАГЕДИЯ: Голям ужас застигна любимата българска певица Лили Иванова! Цяла България е в сълзи, лекарите се борят за живота ѝ в болницата!“

Сърцето ви се свива, защото вие обичате Лили Иванова и нейните песни са част от младостта ви. Вие кликвате бързо на линка с мисълта: „Боже, дано да оцелее жената!“. Отваря се сайтът, напълва се с реклами, а вътре в самия текст пише: „Лили Иванова днес сподели в интервю, че е много уморена от концертите си и затова е решила да си почине два дни в дома си“.

Заглавието брутално ви е излъгало, че има трагедия и болест, само и само да ви подмами да влезете в сайта. Това е изключително грозна манипулация на човешката емпатия.

3. Кликбейт, засягащ парите и социалните помощи

Тези заглавия използват финансовите затруднения на хората. Те обещават извънредни пари, помощи от държавата или големи печалби.

Пример за заглавие-стръв: „СПЕШНО СЪОБЩЕНИЕ: Европейският съюз отпуска по 1000 евро еднократна помощ на абсолютно всеки български пенсионер от утре! Вижте от коя дата започва раздаването!“

Вие кликвате, защото тези пари биха ви помогнали изключително много за зимните сметки. Вътре в сайта обаче пише, че Европейският съюз обмисля програма за подпомагане на бедни семейства в Румъния, а за България няма нищо общо. Измамното заглавие е използвало думата „всеки български пенсионер“, за да ви улови на кукичката си.

Модул 2.2а: Конкретен пример за фалшива медицинска реклама

Нека разгледаме подробно как изглежда една типична кликбейт статия за фалшиво лекарство, за да видите какви капани са заложени вътре в самия текст.

ТЕКСТ НА ЛЪЖЛИВАТА СТАТИЯ (ПРИМЕР 2):

Заглавие: „СЕКРЕТНО ОТКРИТИЕ: Известният професор Георгиев от София откри натурален чай, който възстановява изтритите колена и хрущяли за 3 дни! Аптеките са в паника, че ще фалират!“

Текст под заглавието: „Вчера в специално интервю, което беше веднага изтрито от националните телевизии по искане на фармацевтичната мафия, великият български учен проф. Георгиев направи шокиращо разкритие. „Всички скъпи хапчета и мехлеми, които купувате в аптеките, са чиста отрова, която ви уврежда черния дроб и не лекува нищо. Аз създадох прах от редки билки от Рила планина, който напълно подмладява ставите на хората над 70 години само за 72 часа.

Човек изхвърля бастуна и започва да тича като младеж! Понеже умишлено ми забраниха да го продавам в аптеките, за да могат те да ви вземат парите, аз реших да го раздавам директно на хората. Само днес можете да поръчате вълшебния чай „Ставолек“ на промоционална цена от 29 евро, вместо реалните 75 евро! Побързайте, останаха само последните 7 опаковки, складът се изпразва!“

ДЕТЕКТИВСКИ АНАЛИЗ: Защо тази реклама е опасна лъжа?

Нека направим дигитална аутопсия на тази статия и да извадим лъжите наяве:

Измислени или откраднати авторитети: В текста се цитира някакъв „проф. Георгиев“. В България има десетки професори с това име, но никъде не се посочва в коя болница работи той, от кой институт е. Измамниците много често измислят имена на лекари. Още по-лошо – понякога те вземат снимка на реален, много известен български лекар от екрана (например проф. Мутафчийски, д-р Александров или доц. Мангъров), слагат лицето му в сайта и измислят думи от негово име, без самият лекар изобщо да подозира, че лицето му се използва за продажба на фалшив чай.
Теории на конспирацията („Фармацевтична мафия“): Изрази като „аптеките го крият“, „изтрито от телевизиите“, „фармацевтична мафия“ се използват умишлено с една цел – да ви обяснят защо този продукт го няма на официалните, законни места. Всяко истинско лекарство или хранителна добавка в България задължително трябва да премине през сериозни изследвания и да получи официално разрешително от Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ). Тъй като този фалшив чай няма такова разрешително и е опасен за здравето, измамниците ви лъжат, че мафията го крие, за да си спестят проверките.
Изкуствен натиск за вземане на решение: Фрази като „Само днес“ и „Останаха последните 7 опаковки“ имат чисто психологическа цел. Те искат да ви уплашат, че ще изпуснете шанса на живота си. Когато човек бърза, той не се замисля, не се обажда на личния си лекар, за да го попита: „Докторе, чул ли си за този чай?“, не се консултира с децата си. Той бърза да попълни телефона си, за да не свършат опаковките.

Агресивни телефонни оператори: Когато си напишете името и телефонния номер в такъв сайт, само след 10 минути телефонът ви ще извъни. Ще ви се обади изключително добре обучен, много агресивен оператор. Той няма да ви продаде една опаковка за 29 евро. Той ще започне да ви убеждава: „О, за вашия случай една опаковка няма да помогне. Трябва ви пълен курс от 5 опаковки, който струва 100 евро. Ако не го вземете, краката ви ще се парализират!“. Те ще използват страха ви от инвалидност, за да ви изнудят за стотици левове.

Модул 2.3: Златни правила за проверка на информацията

След като вече се запознахме в детайли с анатомията на фалшивите новини и манипулативните кликбейт заглавия, вие сигурно се питате: „Добре, как тогава изобщо да вярвам на нещо в интернет? Как да разбера кое е истина и кое е лъжа, без да губя часове наред?“.

Отговорът е много прост – точно както в реалния живот имате навици за лична хигиена (миете си ръцете преди ядене, оглеждате се наляво и надясно, преди да пресечете улицата), така и в дигиталния свят трябва да имате навици за „информационна хигиена“.

Всеки път, когато четете новини в интернет и срещнете статия, която ви изглежда твърде невероятна, твърде хубава, за да е истина, или обратното – твърде страшна и плашеща, вие трябва веднага да се превърнете в дигитален детектив. За целта е необходимо просто да приложите Трите златни правила за проверка на информацията:

Правило първо: Проверете адреса на сайта (Дигиталната табела на сградата)

Когато се разхождате из реалния град и търсите министерство, община или сериозна банка, вие гледате табелата на сграда. Вие знаете как изглеждат тези институции. Ако видите, че в някой тъмен безистен, върху скъсано парче кашон е написано с флумастер „Министерство на финансите“, вие никога няма да влезете вътре и да си дадете парите, защото веднага ще разберете, че това е измама.

В интернет пространството адресът на сайта е неговата официална табела. Погледнете най-горната част на екрана на вашия браузър – там, в едно дълго тясно поле, е изписан интернет адресът на страницата (наричан на компютърен език URL).

Истинските и сериозни български медии (като Българската национална телевизия – БНТ, Българското национално радио – БНР, Българската телеграфна агенция – БТА, големите телевизии бТВ и Нова, както и утвърдените национални вестници) имат много прости, кратки и ясни имена. Те почти винаги завършват на официалното съкращение за България – .bg (например: bntnews.bg, btvnovinite.bg, bta.bg).
Измамните сайтове за фалшиви новини имат странни, сложни и изкуствени имена, които често съдържат случайни цифри, тирета или завършващи на странни, евтини международни разширения като .xyz, .info, .top, .biz, .click, .online.

Още по-опасно е, че те често умишлено имитират името на известна медия, за да ви излъжат. Например, вместо истинския сайт на Нова телевизия nova.bg, измамниците могат да създадат сайт с адрес nova-novini-24.xyz. Ако видите в адреса тирета, случайни числа или странни букви накрая – знайте, че тази сграда е фалшива и вътре се продават само лъжи.

Правило второ: Търсете автора и датата на публикацията (Лицето и времето)

Сериозната и професионална журналистика винаги има своето лице и носи отговорност. Когато отворите истинска статия в уважаван вестник или сайт, точно под заглавието или в самия край на текста задължително ще видите изписано името на реалния журналист, който е проучил въпроса,

събрал е фактите и е написал текста (например: „Автор: Димитър Иванов“). Сериозните медии имат и раздел „Редакция“ или „За нас“, където са изписани имената на главния редактор, адреса на офиса и телефоните за връзка с тях.

Фалшивите новини и измамните реклами на чайове винаги са напълно анонимни. Под тях няма посочено име на истински журналист. Няма

адрес на редакция, няма телефон, на който можете да се обадите. Написано е просто „Редактор“ или няма нищо. Това е така, защото престъпниците се страхуват от полицията и съда и никога няма да застанат с истинските си имена зад една лъжа.

Също толкова важно е винаги да проверявате датата на публикуване на статията. В социалната мрежа Facebook има един много популярен трик за създаване на изкуствена паника. Измамниците вземат напълно истинска статия, но отпреди 8 или 10 години – например статия от 2014 г., която описва голямо наводнение в някой град, голямо поскъпване на тока с 30% или голяма авария в някоя фабрика. Те я споделят днес във Facebook, без да споменават годината.

Възрастният човек вижда заглавието „Токът поскъпва с 30%, хората излизат на протест!“, уплашва се, ядосва се и вярва, че това се случва в този момент, днес. Вие трябва винаги да търсите изписаната дата и година на статията. Ако няма дата или статията е много стара – това е опит за манипулация на спокойствието ви.

Правило трето: Намерете втори независим източник (Проверка на истината)

Това е най-важното, най-мощното и напълно неразбиваемо правило в дигиталния детективски занаят. Представете си, че седите на пейката пред блока и при вас идва един съсед, известен с това, че обича да си измисля и да преувеличава. Той ви казва запъхтяно: „Комшо, чу ли? От утре държавата сменя българския лев с нова валута и всички пари в наличност изгарят, ако не ги занесеш в общината!“. Вие няма да хукнете веднага да си събирате парите, нали? Първо ще се приберете у дома, ще пуснете телевизора, ще изчакате новините по БНТ и ще видите дали това е вярно.

В интернет трябва да правите абсолютно същото нещо. Ако прочетете в някой сайт новина, която твърди нещо огромно, съдбоносно и изключително важно за живота ви (например, че спират пенсиите, че предстои война, че се въвежда нов огромен данък за имотите или че има лекарство, което лекува рак за два дни), веднага си задайте спасителния въпрос: „Има ли тази новина в другите големи, официални медии?“.

Отворете нов прозорец на браузъра си, влезте в търсачката Google и напишете две-три думи от новината (например: „спиране на пенсии истина“). Ако новината е реална и истинска, тя в същия момент ще бъде водеща новина по БНТ, бТВ, Нова телевизия, ще я има на първа страница на вестник „24 часа“ или „Труд“, ще има официално изявление на министъра по радиото.

Но ако в Google се появи информация, че това е лъжа, или ако новината я има САМО И ЕДИНСТВЕНО в онзи единствен странен сайт, а нито една голяма национална медия не обелва и дума за нея – честито! Вие току-що уловихте фалшива новина и се спасихте от капана на измамниците.

Модул 2.4: Как да не станем разпространители на лъжи

В социалната мрежа Facebook, точно под всяка една снимка, видеоклип или споделена статия, се намират три много важни бутона, които управляват цялото общуване в мрежата. Те са подредени в една линия:

„Харесва ми“ (Like): Иконата с вдигнатия палец, за която вече говорихме.
„Коментирай“ (Comment): Иконата с малкото балонче за текст, където пишете мнението си.
„Сподели“ (Share): Намира се най-вдясно и е изобразен като малка, извита стрелка, сочеща наляво или надясно.

Бутонът „Сподели“ е най-мощният инструмент във Facebook. Представете си, че държите в ръцете си голям високоговорител. Всеки път, когато натиснете бутона „Сподели“ под някоя статия, вие образно казано доближавате високоговорителя до устата си и изкрещявате тази новина с цяло гърло на целия градски площад. Статията автоматично се копира и се поставя на вашата лична страница (стена). От този момент нататък тя става видима за абсолютно всички ваши приятели, съседи, роднини и бивши колеги, които са се свързали с вас.

Хората от третата възраст в България притежават прекрасни човешки качества – вие сте изключително състрадателни, добри, сплотени и имате

силно чувство за справедливост и взаимопомощ. Когато се разхождате из Facebook и прочетете статия за малко детенце в болница, което има спешна нужда от кръв или пари за операция, или когато видите снимка на изгубено кученце, или пък прочетете за несправедливост, извършена от лоши хора спрямо някоя самотна баба в далечно село, вашето сърце се вълнува дълбоко.

Водени от най-чисти, благородни и християнски подтици, вие си казвате: „Трябва да помогна! Може би някой от моите приятели ще види това и ще спаси детето!“. И бързо, без да се замисляте, натискате бутона „Сподели“.

За голямо съжаление обаче, точно това е най-големият, перфиден капан на интернет престъпниците. Те познават вашата доброта и състрадание и безсрамно ги използват като безплатно гориво за своите лъжи. В 90% от случаите тези драматични статии за болни деца са пълна измислица или са много стари истории отпреди 12 години, които отдавна са приключили, но измамниците ги поддържат живи в сайтовете си, за да събират кликвания и да печелят пари от рекламите на матраци.

Когато натиснете бутона „Сподели“ под една непроверена, фалшива новина, се случват две много лоши неща:

Вие ставате неволен съучастник в лъжата: Вие помагате на престъпника да спечели пари на гърба на човешкото нещастие. Без вашето споделяне неговата лъжа би умряла в неговия малък сайт. Чрез вашето споделяне вие му давате достъп до вашите приятели.
Вие подвеждате хората, които ви обичат: Вашите приятели и роднини във Facebook ви познават в реалния живот. Те знаят, че вие сте сериозен, честен и мъдър човек, който никога няма да ги излъже. Когато те видят на вашата страница дадена новина, те си казват: „Щом Иванка/Георги го е споделил, значи е напълно вярно и проверено!“. Те също вярват на лъжата и на свой ред я споделят. Така се ражда една лавина от дезинформация, която залива цялата страна, предизвиквайки излишен стрес, уплаха и гняв сред хиляди хора.

ГЛАВА 3: ДИГИТАЛНА СИГУРНОСТ И ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

Модул 3.1: Изкуството да създадем „желязна“ парола

Когато излизате от своя дом, вие не просто затваряте вратата, а я заключвате с метален ключ, проверявате бравата и понякога пускате допълнително резе. Правите го, защото домът е вашето лично пространство, където пазите документите, ценностите и спокойствието си. В интернет пространството няма физически тухлени стени, дървени врати и железни катинари. Има обаче дигитални профили – вашата електронна поща, вашият профил във Facebook, вашето приложение за онлайн банкиране, профилът ви за проверка на битовите сметки или за достъп до здравното ви досие. Всички тези дигитални стаи се заключват с едно единствено нещо, наречено парола.

Паролата е вашата дигитална брава. Много хора, особено когато тепърва навлизат в интернет средите, правят една и съща сериозна и опасна грешка: те използват прекалено лесни, кратки и предвидими пароли. Нека изброим кои са най-често срещаните слаби пароли в България, които измамниците могат да разгадаят за по-малко от пет секунди:

Вашата собствена година на раждане или годината на раждане на съпруга ви (напр. 1952, 1955)
Името на вашето любимо внуче, дете или домашен любимец, написано с малки букви (напр. georgi, maria, sharo)
Последователни или повтарящи се цифри на клавиатурата (напр. 123456, 987654, 000000)
Името на града или селото, в което живеете (напр. sofia, plovdiv)
Самата дума „парола“, изписана на латиница (parola или password)

Престъпниците в интернет, наричани често хакери, не седят и не гадаят паролите ви наужким. Те разполагат със специални, изключително бързи компютърни програми. Тези програми автоматично изпробват милиони комбинации в секунда. Ако вашата парола е georgi1954, компютърът на измамника ще я разбие веднага. След като влезе в профила ви, престъпникът получава пълен контрол. Ако това е електронната ви

поща, той може да прочете личните ви писма, да разбере в коя банка получавате пенсията си, да промени паролата ви така, че вие самите да нямате достъп, и дори да започне да изпраща съобщения до децата и внуците ви от ваше име, искайки пари под претекст, че сте изпаднали в беда.

Затова ви е нужна „желязна“ парола – дигитален катинар от най-висок клас, който нито един компютър не може да разбие. За да бъде една парола сигурна, тя трябва да отговаря на четири задължителни правила:

Дължина: Трябва да съдържа минимум 8 до 10 символа. Колкото по-дълга е една парола, толкова по-трудно се разгадава от престъпните програми. Всеки допълнителен символ увеличава защитата стократно.
Използване на ГЛАВНИ и малки букви: В интернет буквите А (голямо) и а (малко) са два напълно различни символа. Желателно е да използвате латинската клавиатура.
Включване на цифри: Разбъркайте буквите с няколко цифри, които не са свързани директно с рождената ви дата.
Специални знаци: Това са символи като удивителен знак (!), въпросителен знак (?), долна черта (_), тире (-) или маймунско а (@). Тези знаци объркват престъпните програми и правят разбиването невъзможно.

Как да създадем такава парола и да я запомним лесно, без да я забравим на следващия ден? Използвайте метода на „тайната фраза“. Помислете за любим стих, заглавие на книга, песен или мисъл, която помните отлично. Например фразата: „Аз обичам моето село Черни Осъм“. Превърнете това изречение в съкращение на латински букви, като вземете само първите букви от всяка дума. Аз (A), обичам (o), моето (m), село (s), Черни (Ch), Осъм (O). Получава се комбинацията: AomsChO. Сега добавете една важна година, например годината на завършване на училище – 1971, и сложете един специален знак най-отзад, например удивителен знак !.

Вашата нова парола е: AomsChO1971!

Нека я проверим: Тя има 12 символа (прекрасна дължина). Има главни букви (A, C, O), малки букви (o, m, s, h), цифри (1, 9, 7, 1) и специален знак (!). За вас тя има дълбок личен смисъл и се помни лесно, но за интернет измамниците тя е абсолютно непревземаема крепост.

ВНИМАНИЕ! КРИТИЧНО ПРАВИЛО ЗА СИГУРНОСТ:

Никога не използвайте една и съща парола за две различни места в интернет! Ако имате една парола за Facebook и абсолютно същата за вашата електронна поща, и по някаква причина измамниците разгадаят паролата ви за Facebook, вие автоматично ще загубите и електронната си поща. Паролите трябва да бъдат различни.

И най-важното: Никога, при никакви обстоятелства, не казвайте и не изпращайте паролата си на никого! Нито един служител на банка, полицай, служител на пощата или техническа поддръжка на Facebook няма право да ви иска паролата. Ако някой ви я поиска по телефона, в чата или по имейл, това на 100% е измамник. Затворете и го блокирайте.

Модул 3.2: Защита на личните данни (ЕГН, лична карта, банкови карти)

В реалния живот вие проявявате високо ниво на предпазливост: не бихте дали оригиналната си лична карта, портфейла си с парите и ЕГН-то си на напълно непознат човек, когото срещате случайно на улицата или в автобуса. В интернет средите обаче, поради липсата на физически контакт, хората често губят своята бдителност. Те виждат хубав сайт, цветна картинка или учтиво съобщение и попълват личните си данни, без да се замислят за последствията.

В дигиталния свят три основни неща съставят вашата „правна и финансова самоличност“ и трябва да бъдат пазени с най-висока степен на секретност:

Вашият Единен граждански номер (ЕГН).
Данните от вашата лична карта (номер на картата, дата на издаване, орган на издаване).
Данните от вашите банкови (дебитни или кредитни) карти.

Престъпниците постоянно измислят нови начини, за да ви подмамят да попълните тези данни. Те създават фалшиви интернет страници, които приличат на държавни институции, или пускат анкети, в които обещават безплатни награди (например: „Спечелете безплатна карта за градски

транспорт в София за една година, само попълнете анкетата“). В тези анкети те ви искат ЕГН и номер на лична карта уж „за проверка на възрастта“. Ако попълните тези данни, престъпниците могат да ги използват, за да направят кражба на самоличност – например да изтеглят бърз онлайн кредит от ваше име или да регистрират фирма на ваше име, която има огромни дългове. Вие ще разберете за това престъпление едва седмици или месеци по-късно, когато в пощенската ви кутия пристигне писмо от съдебен изпълнител или фирма за събиране на дългове за заем, който никога не сте виждали и вземали.

Още по-директна и опасна е кражбата на данни от вашите банкови карти. Вашата банкова карта (пластмасовата карта, с която теглите пенсията си от банкомата или плащате хляба в магазина) има две страни – предна и задна.

Предната страна съдържа дълъг 16-цифрен номер, вашите две имена, изписани на латиница, и датата, до която картата е валидна (месец и година).
Задната страна крие най-голямата тайна на вашия портфейл. Там, точно до бялата хартиена лента за ваш подпис, има едни малки цифри. Последните три цифри се наричат CVC или CVV код (например 573).

Представете си този трицифрен код като дигиталния подпис на вашите пари. Всеки човек в света, който разполага с 16-цифрения номер от предната страна на картата ви и с този 3-цифрен код от задната страна, може да пазарува в интернет от ваше име. Той може да си купи скъпи уреди, билети за самолет или телефони, като парите ще се изтеглят директно от вашата лична банкова сметка за броени секунди. Престъпникът няма нужда да държи в ръцете си вашата физическа пластмасова карта – нужни са му само цифрите.

ВАЖНО!

Изискването и попълването на ЕГН и данни от лична карта в интернет се случва ИЗКЛЮЧИТЕЛНО РЯДКО и само в официални, силно защитени държавни системи (например портала на Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса или Министерството на

електронното управление), като за целта се изисква специален персонален код (ПИК от НОИ/НАП) или Квалифициран електронен подпис (КЕП).

Никакви страници във Facebook, чатове във Viber, игри, тестове от типа „Разберете на коя филмова звезда приличате“ или анкети за подаръци няма право и нямат техническа нужда да изискват вашето ЕГН или банкова карта. Ако видите такова поле за попълване в случаен сайт – веднага натиснете хиксчето Х в ъгъла и излезте оттам!

Модул 3.3: Опасностите в социалните мрежи – как да разпознаем фалшив профил

Когато използвате социалната мрежа Facebook, вие общувате с хора, които сте добавили в списъка си и се наричат „Приятели“. Това обикновено са вашите деца, внуци, съседи, колеги от бившата работа или роднини. Понякога обаче най-горе на екрана на телефона ви светва малка икона, изобразяваща силует на човек с плюсче, и се появява надпис: „Имате нова покана за приятелство“. Когато кликнете, виждате профила на напълно непознат за вас човек.

Много често тези покани идват от чужденци. На снимките те изглеждат изключително симпатични, добре облечени, сериозни мъже или жени на средна или зряла възраст. Обикновено в описанието си те пишат вълнуващи професии: американски военни лекари на хуманитарна мисия в Сирия или Афганистан, архитекти или инженери, работещи на самотна нефтена платформа в океана, овдовели пилоти на самолети или мили самотни жени, които търсят духовно общуване.

Това е началото на една от най-разпространените и жестоки измами в социалните мрежи, наречена „романтична измама“ или „измама чрез доверие“. Зад тези красиви снимки и благородни професии не стои никакъв американски лекар или самотен инженер. Зад тях стоят организирани групи от международни престъпници, които често работят от специални компютърни зали в страни от Африка или Югоизточна Европа. Тяхната престъпна схема е разчетена много внимателно и се развива в два основни етапа:

Етап 1: Спечелване на вашето доверие и сърце

Ако приемете поканата за приятелство, измамникът веднага ви пише лично съобщение в Messenger. Той започва да ви пише изключително учтиво, използва думи като „скъпа моя приятелко“, „прекрасна душа“. Започва да ви пише по два пъти на ден – сутрин ви изпраща красиви картички с кафе и цветя за „Добро утро“, а вечер ви пита как е минал денят ви, дали сте уморени, как е здравето ви.

Престъпниците са невероятно търпеливи. Те не искат нищо в началото. Те могат да си пишат с вас всеки ден в продължение на един, два или три месеца. През това време те споделят „лични тайни“ – как са загубили съпругата си, колко са самотни, колко много ценят вашата доброта и мъдрост. Постепенно вие свиквате с това внимание, започвате да усещате този непознат човек като много близък дигитален приятел, който ви дава топлина и разбиране, каквито може би ви липсват в ежедневието.

Етап 2: Предизвикване на капан и финансово изнудване

След като престъпникът се увери, че сте се привързали силно към него и му вярвате безрезервно, изведнъж в неговия живот се случва „неочаквана и страшна трагедия“. Той ви изпраща дълго, развълнувано съобщение.

Примерен сценарий А: „Скъпа моя, на платформата стана авария, бях ранен и имам нужда от спешна операция, но банковата ми сметка е блокирана заради мерки за сигурност в океана! Моля те, ти си единственият ми спасител на земята, изпрати ми бързо 600 евро чрез Western Union или MoneyGram за болницата! Аз ще си дойда в България следващия месец и ще ти върна парите петорно!“
Примерен сценарий Б: „Моя любима, купих ти прекрасен подарък за празника – златно колие и скъп часовник. Изпратих ги по международен куриер, но пратката е задържана на митницата в София, защото съдържа ценности. Трябва спешно да се плати митническа такса от 450 евро, за да я освободят и да пристигне на твоя адрес. Моля те, плати я, вътре в кутията съм сложил и 2000 долара в брой за теб, за да си върнеш парите веднага!“

Водени от състрадание, силно вълнение и желание да помогнете на близък човек в беда, вие отивате до пощата или банката и изпращате вашите спестявания, заделени за черни дни или за лекарства. В същия миг, в който престъпникът изтегли парите в чужбина, той ви блокира, изтрива фалшивия си профил и изчезва безследно. Парите, изпратени чрез такива системи, не могат да бъдат спрени или върнати обратно.

Как да разпознаем фалшивия профил за броени секунди?

Преди да натиснете бутона „Потвърждавам“ на непозната покана, направете следната детективска проверка:

Проверете общите приятели: Вижте дали имате общи познати. Ако този човек няма нито един общ приятел с вас, не живее във вашия град и няма никаква връзка с България – това е първият червен сигнал.
Разгледайте историята на неговия профил: Кликнете върху името и снимката му, за да влезете на стената му. Фалшивите профили обикновено са направени съвсем наскоро. Те имат само 3-4 снимки, качени в един и същи ден или през няколко дни. На стената им няма реални разговори, няма снимки от семейни събирания, а само случайни картинки от интернет.
Обърнете внимание на езика: Чужденците измамници не знаят български език. Те използват компютърни програми за автоматичен превод (като Google Преводач). Поради тази причина техните изречения звучат неестествено, развалено, с грешни окончания и странен словоред. Например съобщение от типа: „Аз изпрати на теб много поздрави от сърце, ти имаш красиви очи особа, аз мисля за твоя ден вчера“ е сигурен знак, че зад профила стои компютърен робот или измамник с преводач.

ПРАКТИЧЕН СЪВЕТ:

Бъдете бдителни и недоверчиви в интернет средите. Най-сигурната и лесна защита срещу романтичните и дигиталните измами е простото златно правило: Никога не приемайте покани за приятелство от хора, които не познавате лично в реалния живот!

Ако непознат човек започне да ви пише съобщения и да ви прави прекалено големи комплименти, просто натиснете бутона „Блокиране“ (Block) на неговия профил. Това действие действа като дигитална гума – то изтрива престъпника от вашия екран завинаги и той никога повече няма да може да ви вижда, да ви пише или да ви притеснява.

ГЛАВА 4: ПРАВНА ЗАЩИТА СРЕЩУ ИНТЕРНЕТ И

ТЕЛЕФОННИ ИЗМАМИ

Модул 4.1: Дигитален „Фишинг“ (Phishing) – фалшите съобщения

Една от най-големите и масови опасности в съвременното интернет пространство се нарича с английския термин „фишинг“ (Phishing). На български език тази дума се превежда като „зарибяване“ или „ловуване на наивници“. Произлиза от английската дума за риболов (fishing), тъй като престъпният механизъм е напълно еднакъв: измамниците изработват фалшива кукичка, слагат привлекателна или плашеща стръв, хвърлят я в интернет пространството чрез съобщения и чакат уплашени, бързащи или невнимателни хора да се „закачат“ на нея.

Фишингът се провежда чрез изпращане на електронни писма (имейли), текстови съобщения на мобилния телефон (SMS) или съобщения в приложенията за разговори (Viber, WhatsApp). Измамниците са изключително професионални – те копират едно към едно логата, цветовете, шрифтовете и официалния стил на писане на институции, на които вие имате пълно доверие и използвате всеки месец. Най-често престъпниците се маскират като:

Български пощи или големи куриерски фирми (Еконт, Спиди)
Популярни банки в България (напр. Банка ДСК, ОББ, УниКредит Булбанк, Пощенска банка)
Доставчици на битови услуги (Електрохолд, ЕВН, Топлофикация, ВиК)
Националната агенция за приходите (НАП) или съдебни институции

Реален сценарий за фишинг атака в България:

Представете си, че седите у дома и на мобилния ви телефон пристига текстово съобщение (SMS). Подателят не е непознат номер, а на екрана се изписва официално изглеждащо име – например BG_POST. Текстът на съобщението гласи:

„Уважаеми клиенти, вашата международна пощенска пратка е пристигнала в главния разпределителен склад в София, но не може да бъде качена на автомобила за доставка поради непълен или сгрешен пощенски код на адреса ви. Моля, кликнете на следния интернет линк в рамките на 24 часа, за да коригирате данните си и да доплатите сумата от 2.45 лв. за повторно обработване, в противен случай колетът ще бъде върнат на подателя в чужбина: www.bgpost-redirekt-bgn.info“

Възрастният човек веднага започва да мисли развълнуван: „О, сигурно децата ми изпращат някакъв изненадващ колет или подарък за празниците! А и сумата е толкова малка – само две евро и четиридесет и пет евроцента, нищо работа. Ще ги платя веднага през телефона, за да не се разкарвам и да не изгубя колета“.

Когато докоснете с пръст синия подчертан линк в съобщението, вашият браузър се отваря и пред вас се появява страница. Тя изглежда абсолютно еднакво с истинския официален сайт на Български пощи – горе стои познатият герб, има снимки на пощенски клонове, сини и жълти цветове. В централната част на екрана се появява прозорец, в който пише: „За да платите сумата от 2.45 лв. и да освободите пратката си, моля въведете данните от вашата банкова карта“. Има три празни полета:

Въведете 16-цифрения номер на картата.
Въведете датата на валидност.
Въведете трицифрения код (CVC) от гърба на картата.

Ако се подведете по външния вид на сайта и попълните тези три полета, вие не плащате на пощата. В същата секунда, в която натиснете бутона „Потвърди“, тези цифри отиват директно в компютъра на престъпниците. Те веднага вкарват картата ви в чуждестранни сайтове за онлайн пазаруване и започват да източват всичките ви пари от сметката – 100 евро, 200 евро, 500 евро, докато сметката ви остане напълно празна. Вместо подарък от децата, вие получавате шок и загуба на пенсията си.

Как да уловите и избягвате фишинг въдиците?

За да се предпазите напълно, научете и запомнете двете железни правила на дигиталната безопасност:

Официалните пощи и куриери НИКОГА не искат онлайн плащания чрез SMS линкове: Нито Български пощи, нито Еконт, нито Спиди ще ви изпратят някога съобщение с изискване да платите пари през сайт, за да ви доставят колет. Ако за дадена пратка има мито, данък или такса за доставка, тези пари се плащат ВИНАГИ на място, лично, в брой или с карта на терминал – на гишето в пощенския клон или на самия куриер, когато той дойде пред вратата ви, легитимира се и ви подаде кутията физически в ръцете. Няма кутия в ръцете – няма плащане!
Банките никога не искат пароли и кодове по имейл или чат: Нито една банка в България няма право и няма да ви изпрати писмо, в което пише: „Вашият профил е блокиран, кликнете на този линк и въведете паролата или кода от гърба на картата си, за да го отблокирате“. Ако получите такова съобщение, запазете пълно спокойствие. Затворете го, вземете банковата си карта, погледнете на гърба ѝ – там винаги е изписан официалният телефонен номер на центъра за обслужване на клиенти на вашата банка (напр. телефон, започващ с 0700). Обадете се на този номер и попитайте жив оператор: „Здравейте, получих такова съобщение, има ли проблем със сметката ми?“. Операторът веднага ще ви успокои, че сметката ви е наред, а съобщението е било измама.

Модул 4.2: Превенция на класическите и новите телефонни измами

Телефонните измами са едно от най-грозните и тежки престъпления, които от десетилетия се провеждат в България, като техен основен обект на атака са именно хората от третата възраст. Престъпниците, които извършват тези измами, са изключително опитни психолози. Те са агресивни, говорят бързо, умишлено ви притискат по време на разговора, не ви оставят нито една секунда време да помислите, да си поемете дъх или да се посъветвате с децата си. Те използват вашите най-силни и чисти човешки чувства – обичта към внуците, състраданието към болните и уважението към полицията и държавните органи.

Нека разгледаме в детайли двата най-популярни сценария, чрез които измамниците завличат хиляди левове от българските пенсионери всяка година:

Сценарий 1: „Секретна полицейска акция за залавяне на бандити“

Това е най-честата схема в момента. Домашният ви или мобилният ви телефон звъни. Мъжки глас, говорещ изключително сериозно, строго и авторитетно, се представя: „Здравейте, пред телефона е майор Димитров от Криминална полиция към Министерство на вътрешните работи – МВР София. Гражданино, в момента нашият отдел провежда секретна и изключително важна държавна акция за залавяне на опасна банда телефонни измамници и убийци. Имаме информация от подслушване, че вашият телефонен адрес е набелязан от тях и всеки момент престъпниците ще ви се обадят, за да ви изнудват и заплашват. Вие сте в опасност!“

Вие се притеснявате. Само след три минути телефонът звъни отново. Този път гласът е напълно различен – груб, вулгарен, вика и ви заплашва: „Знам къде живееш, старче! Сега ако не ми дадеш 10 000 евро, ще дойда с хората ми, ще ти счупим главата, ще ти запалим къщата и ще ти вземем всичко! Давай парите!“. Измамникът затваря.

Вие сте в състояние на ужас, сърцето ви бие лудо. В този момент „добрият майор от полицията“ ви се обажда обратно и ви казва успокоително: „Спокойно, видяхте ли, че бях прав? Ние сме пред блока ви с цивилни коли и ви пазим, чухме заплахите! Но за да хванем тези опасни бандити на място с веществени доказателства, вие трябва спешно да ни съдействате като съвестен гражданин. Съберете бързо абсолютно всички пари, спестявания и златни накити, които имате вкъщи. Сложете ги в една найлонова торбичка. За да не ви видят бандитите, изхвърлете торбичката бързо през терасата (или я оставете под задната гума на колата пред входа). Нашите цивилни агенти ще я вземат, ще хванат престъпниците, когато дойдат да я вземат, и веднага след това ще ви донесем парите обратно в районното управление с официален протокол! Ако не го направите, ще ви съдим за саботаж на полицията!“

Уплашен до смърт, вярвайки, че изпълнява дълга си към държавата и помага на МВР, възрастният човек събира парите за лекарства, за ремонт или за погребение, слага ги в торба и ги хвърля през прозореца. В същия миг „агентите“ (които всъщност са т.нар. „мулета“ или куриери на измамниците) вземат торбата, бягат и вие оставате напълно ограбени.

Сценарий 2: „Катастрофата с плачещ роднина“

Телефонът звъни и в слушалката избухва силен, задавен, истеричен плач: „Бабо, бабо, помогни ми, направих нещо страшно! Карах колата и блъснах малко дете на пешеходна пътека! Детето е в болница в критично състояние, а мен ме затварят в затвора! Лекарите искат веднага 4000 евро за спешна операция на детето, за да го спасят и родителите да оттеглят жалбата! Предавам телефона на адвоката, направи каквото каже!“.

След това се включва друг сериозен мъжки глас, който се представя за „адвокат Марков“ или „прокурор Костов“. Той ви казва, че времето изтича, внукът ви ще влезе в затвора за години, ако не му се дадат пари веднага на ръка. Казва ви да излезете пред входа на блока си, където след 10 минути ще дойде „служител от съда“ или „секретар на адвоката“, на когото да предадете плика с парите.

СТОП! ЗЛАТНИТЕ ПРАВИЛА ЗА ПРАВНА ПРЕВЕНЦИЯ:

Ако получите подобно обаждане, независимо колко е страшно, колко реално плаче гласът и колко ви заплашват, запомнете следните три прости правила, които ще ви спасят:

Българската полиция НИКОГА не иска пари от гражданите по телефона: Това е най-важният закон за сигурност. Нито МВР, нито ДАНС, нито прокуратурата, нито съдът имат право, практика или техническа нужда да искат пари по телефона от хората. Полицията никога не провежда акции с пари на граждани и никога няма да ви кара да хвърляте ценности през прозорци или да ги оставяте по кофи за боклук. Ако някой ви поиска пари от името на полицията – това на 100% е измамник!
Затворете телефона незабавно: Не започвайте да обяснявате, не викайте, не казвайте: „Ама аз нямам пари“ или „Внукът ми се казва Георги, той ли е?“. Измамниците използват всяка дума, която изричате, за да я вкарат в измамата. Просто прекъснете разговора (натиснете червения бутон на телефона).
Направете независима проверка: Телефонните измамници имат технически трикове да държат линията на домашния ви телефон отворена – дори вие да затворите, ако те не затворят, вие пак сте свързани с тях. Затова вземете вашия мобилен (смартфон) телефон, наберете номера

на вашите истински деца или внуци и ги попитайте директно: „Има ли проблем, добре ли сте?“. В 99% от случаите внукът ви ще ви отговори, че седи на училище или на работа и е напълно здрав. Ако нямате мобилен телефон или близките ви не вдигат – веднага наберете спешния телефон 112. Кажете на оператора: „Аз съм възрастен човек, живея на следния адрес, в момента ми звънят телефонни измамници“. Патрулна кола на МВР ще пристигне пред дома ви в рамките на минути, за да ви защити.

Модул 4.3: Правата ни като потребители в интернет – онлайн пазаруване

Пазаруването през интернет сайтове и социалните мрежи се превърна в огромно и много приятно улеснение за хората от третата възраст. Вместо да обикаляте с часове по магазините в студ или жега, да чакате по опашки и да носите тежки пакети, вие можете да седите удобно в фотьойла си, да разглеждате снимки на стоки и да поръчате дрехи, топли обувки за зимата, бастуни, градински семена, уреди за дома или книги. Куриерската фирма доставя пакета директно до най-близкия до дома ви офис или го носи право пред вашата входна врата.

Много възрастни хора в България обаче вярват, че щом пазаруват онлайн, те нямат никакви права и ако стоката не им харесва, трябва да я задържат и да загубят парите си. Това е напълно погрешно! Като граждани вие имате силни, ясни и строги права, записани в Закона за защита на потребителите (ЗЗП), които се контролират от държавния орган Комисия за защита на потребителите (КЗП) [kzp.bg].

Нека разгледаме кои са двете най-важни потребителски права, които трябва да използвате смело:

1. Абсолютно право на отказ от покупката в рамките на 14 дни

Когато пазарувате в реален магазин на улицата, вие виждате стоката наживо, можете да я пипнете, да изпробвате материята или да премерите дрехата в пробната. Когато купувате онлайн, вие се доверявате само на една дигитална картинка на екрана. Много често, когато кутията пристигне, се оказва, че цветът е различен, материята е изкуствена или размерът на обувките е прекалено тесен и ви стиска.

Затова законът ви дава специална защита: Когато купите стока от интернет сайт (договор от разстояние), вие имате абсолютното законно право да се откажете от покупката и да върнете стоката обратно на търговеца в рамките на точно 14 дни от деня, в който сте я получили от куриера [kzp.bg].

Вие не сте длъжни да давате никакви обяснения, да се оправдавате или да се карате с продавача. Имате право просто да кажете: „Промених си решението, не ми харесва как ми стои“. Онлайн търговецът е законово задължен да приеме стоката обратно и да ви възстанови цялата сума пари, която сте платили за нея, до последната стотинка [kzp.bg]. Парите трябва да ви бъдат върнати в рамките на 14 дни от момента, в който сте го уведомили за отказа. Единствените условия са: стоката да не е повредена или ползвана от вас (дрехата да не е прана, носена или скъсана, уредът да не е надраскан) и да пазите хартиената касова бележка или товарителницата, която куриерът ви е дал при доставката.

2. Право на законова гаранция за качество (2 години)

Всяка промишлена стока – техника, мобилни телефони, битови електроуреди, часовници, дори обувки и дрехи, купена онлайн от регистриран търговец в България или Европейския съюз, има законова гаранция за съответствие от минимум 2 години [kzp.bg]. Ако си купите онлайн пасатор или електрическа кана и тя изгори на втория месец без ваша вина, или ако подметката на новите ви зимни обувки се разлепи след три седмици, вие имате право на рекламация.

Търговецът е длъжен в рамките на точно един месец напълно безплатно за вас да поправи разваления уред, да го замени с абсолютно нов и здрав продукт или – ако поправката и замяната са невъзможни – да ви върне парите обратно [kzp.bg].

Практически правила за безопасно онлайн пазаруване:

За да не попадате на измамници, които изчезват, спазвайте тези три златни пазарни правила:

Търсете данните на фирмата на сайта: Легалният и честен интернет магазин задължително има на своята страница раздел, наречен „За нас“, „Контакти“ или „Общи условия“. Там задължително трябва да са изписани:

официалното име на фирмата (напр. „Иванов ЕООД“ или „БГ Трейд ООД“), нейният ЕИК или БУЛСТАТ номер, адрес на управление и реален телефон за връзка. Ако пазарувате от Facebook страница, на която няма фирма, а има само снимки и номер на мобилен телефон, вие пазарувате от частно лице. В този случай Законът за защита на потребителите не важи и ако стоката е дефектна, държавата не може да ви помогне да си върнете парите.

Избирайте ВИНАГИ опцията „Наложен платеж“: Когато поръчвате стоката в сайта, системата ще ви попита как искате да платите: с банкова карта веднага или чрез „Наложен платеж“. Винаги избирайте „Наложен платеж“. Това означава, че вие не давате никакви пари предварително в интернет. Вие ще дадете парите си на куриера едва тогава, когато той дойде пред входа ви, донесе кутията и ви я подаде.
Изисквайте преглед и тест преди плащане: Когато куриерът ви подаде пратката, му кажете: „Искам преглед и тест“. Истинските фирми винаги плащат за тази услуга. Куриерът ще изчака 5 минути. Вие имате право да отворите кутията с ножица, да извадите обувките или уреда, да се уверите, че вътре е точно това, което сте поръчали, че няма счупено или скъсано. Ако всичко е наред – плащате на куриера. Ако в кутията има тухла, скъсан парцал или стоката е дефектна, вие просто я връщате на куриера, казвате „Отказвам пратката“ и не плащате нито един лев. Така сте напълно защитени!

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Стъпвайте уверено в дигиталния свят!

Скъпи читатели, вие държите в ръцете си последните страници на този наръчник. Изминахте един дълъг, изключително важен и сериозен път. Научихте се как да отваряте прозореца към света чрез интернет браузърите, как да общувате безплатно и на живо с децата и внуците си чрез Viber и Facebook, как да управлявате личната си електронна поща и как да пазите паролите и банковите си карти от лоши очи.

Най-важното обаче е, че развихте своето критично мислене. Вече знаете, че не всичко, което е написано на екрана на телефона, е истина. Научихте се да улавяте фалшивите новини и кликбейт заглавията, да проверявате авторите и източниците и да разпознавате скритите капани на фишинг съобщенията и телефонните измамници. Това ви прави не просто потребители, а истински защитени дигитални инфо-пазители.

Технологиите ще продължат да се развиват, да се променят и да стават все по-бързи. Но вие не трябва да се плашите от тях. С насоките от този наръчник, с малко търпение към самите себе си и с постоянна практика, вие доказахте, че за знанието и за научаването на нови неща няма възраст. Дигиталният свят е ваш съюзник, който ви помага да бъдете по-свързани, по-информирани и по-независими в ежедневието си. Бъдете горди с постигнатото, споделяйте тези знания с вашите съседи и приятели в пенсионерския клуб и стъпвайте смело напред в дигиталната ера! Вашата сигурност и вашето дигитално бъдеще са изцяло във вашите ръце.

КРАТЪК ДИГИТАЛЕН РЕЧНИК

(20 най-използвани думи с прости обяснения)

За да не се обърквате, когато децата ви говорят с модерни думи, ето подробно и достъпно обяснение на 20-те най-често срещани термина в интернет:

Интернет (Мрежата): Огромна, невидима световна система, която свързва всички компютри, телефони и таблети по целия свят. Представете си я като гигантска телефонна мрежа, по която вместо глас се движат текстове, снимки, музика и видеоклипове.
Смартфон (Умен телефон): Модерен мобилен телефон, който няма физически букви и цифри с копчета, а целият му екран е от стъкло и се управлява с леко докосване с пръст. Той е едновременно телефон, фотоапарат, телевизор и компютър в джоба ви.
Браузър: Специална програма (икона на екрана), през която се влиза в интернет страниците. Тя е вашата дигитална врата към света – например Google Chrome или Mozilla Firefox.
Интернет сайт (Уебсайт): Дигитална страница в интернет, която принадлежи на определена фирма, вестник, телевизия или институция. Тя съдържа текстове, снимки или видеа по определена тема (напр. сайт за готварство, сайт за новини).
Линк (Връзка): Подчертан или цветен текст (обикновено син) в интернет страница. Когато го докоснете с пръст, той действа като вълшебен бутон и веднага ви прехвърля в изцяло нов сайт или нова статия.
Търсачка (напр. Google): Специален сайт, който работи като дигитална библиотека. Вие пишете дума в бялото поле, а търсачката прелиства целия интернет за една секунда и ви показва къде се намират отговорите на вашия въпрос.
Профил (Акаунт): Вашето лично, скрито дигитално пространство в даден сайт или социална мрежа. То съдържа вашето име и е заключено с парола, за да няма никой друг достъп до него (напр. Facebook профил).
Парола: Тайна комбинация от букви, цифри и знаци, която измисляте сами. Тя служи като дигитален ключ за вашия профил. Пази се в пълна тайна.

Имейл (Електронна поща): Вашата съвременна пощенска кутия в интернет. Вместо хартиени пликове, получавате и изпращате дигитални писма, които пристигат за секунди навсякъде по света.
Спам (Spam): Нежелани, досадни рекламни писма или опасни съобщения от непознати хора, които пристигат в електронната ви поща без ваше съгласие. Изтриват се веднага.
Социална мрежа (напр. Facebook): Огромно дигитално пространство, където милиони хора се събират виртуално, за да разговарят, да споделят снимки, да си честитят празници и да поддържат връзка.
Вайбър (Viber): Безплатно приложение на телефона, чрез което можете да пишете писма, да провеждате обикновени разговори или видеоразговори с вашите близки, като се използва интернет връзката.
Приложение (Апликация / Ап): Малка, специализирана програма, която си изтегляте на смартфона, за да върши конкретна работа – например приложение за прогноза за времето, приложение за разписание на автобусите или игра.
Кликване (Клик): Натискане с пръст върху екрана на телефона или натискане на бутона на мишката при компютъра върху определена картинка, дума или бутон.
Кликбейт: Манипулативно, преувеличено и гръмко заглавие на статия (често започващо с „ШОК!“ или „УЖАС!“), което има за цел да ви уплаши или подмами да кликнете върху него, за да печели сайта от реклами.
Фалшива новина (Fake News): Измислена, напълно лъжлива статия, съдържаща неистини, маскирана така, че да изглежда като истинска новина от сериозна медия, с цел пари или манипулация на хората.
Фишинг (Phishing): Измамни съобщения по SMS, имейл или Viber, изпратени от името на известни банки, пощи или фирми, чиято цел е да ви подмамят да си напишете паролата или данните от банковата карта, за да ви откраднат парите.
Изтегляне (Даунлоуд): Процесът на вземане на документ, снимка, книга или песен от интернет и записването ѝ в паметта на вашия личен телефон, за да я имате по всяко време.

Качване (Ъплоуд): Обратният процес – изпращане на файл или снимка от паметта на вашия телефон към интернет пространството (например когато качвате снимка от градината си във Facebook, за да я видят приятелите ви).
Подкаст: Модерно дигитално радио или аудио-видео предаване в интернет на определена тема (напр. за здраве, история или култура), което можете да си пуснете, слушате или гледате по всяко удобно за вас време, без да зависите от програмата на телевизията.

Бележки: ______________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________

СПИСЪК С ПОЛЕЗНИ КОНТАКТИ ПРИ ИЗМАМА ИЛИ ПРОБЛЕМ

Ако усетите, че някой се опитва да злоупотреби с доверието ви, или ако вече сте попълнили свои данни в съмнителен сайт, незабавно потърсете помощ на следните официални държавни контакти:

Национален спешен телефон: тел. 112
- Кога да звъните: При получаване на телефонни измами (обаждания от фалшиви полицаи, лекари, адвокати), при директни заплахи за живота и имуществото ви, или ако непознати хора ви притискат да предавате пари и ценности. Телефонът е напълно безплатен и работи денонощно за цялата страна.
Министерство на вътрешните работи (МВР) – Отдел „Киберпрестъпност“
- За какво помагат: Това е специализираната полиция за борба с престъпленията в интернет пространствата. Обърнете се към тях, ако ваш профил във Facebook бъде откраднат (хакнат), ако сте станали жертва на фишинг атака, ако банковата ви карта е източена онлайн, или ако непознати чужденци ви изнудват за пари чрез фалшиви профили.
- Официален сайт за сигнали: www.cybercrime.bg
Комисия за защита на потребителите (КЗП)
- За какво помагат: Когато пазарувате онлайн и търговецът откаже да приеме стоката обратно в законовия 14-дневен срок [kzp.bg]. Също така, ако ви изпратят повреден, дефектен или напълно различен продукт от поръчания, или ако откажат да уважат 2-годишната гаранция на уреда ви [kzp.bg].
- Национален телефон на потребителя: 0700 111 22 (на цената на един градски разговор).
- Официален сайт за жалби: www.kzp.bg [kzp.bg]
Комисия за защита на личните данни (КЗЛД)
- За какво помагат: Обърнете се към тях, ако установите, че някоя фирма, сайт или частно лице е откраднало и използва незаконно вашето ЕГН, трите ви имена, адреса ви или снимка от личната ви карта, за да извършва търговия или да злоупотребява с името ви.
- Официален сайт за сигнали: www.cpdp.bg

Този наръчник е създаден, за да бъде ваш верен съюзник в дигиталния свят. Тук ще откриете лесни и практични съвети как да общувате безопасно в интернет, как да разпознавате фалшивите новини и как да се защитите от измами. Стъпете уверено в дигиталната ера – вашата сигурност е във вашите ръце!

Автор и съставител: Евгения Иванова

Цялата отговорност за съдържанието на публикацията се носи от Фондация „КОСМОПОЛИС“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Столична община.

Контакти за обратна връзка: https://cosmopolis.website; cosmopolisbg@gmail.com